Бизнес без наука=изоставане

Бизнесът и науката се разминават сериозно по множество въпроси, а същевременно имат сходство на нагласата на мислене по други. Част от причините за това се крият в спецификата на икономиката и образованието в България. Бизнесът у нас е повече ориентиран към услугите и по-малко към продукти. Ето защо не може да се очаква силен стремеж към иновации. От друга страна, българските висши училища не предлагат на бизнеса висококвалифицирани кадри, които да имат предприемачески дух. Липсата на пазарно мислене на учените е причина за слабата приложимост на научните им продукти. От своя страна, бизнесът иска проектни резултати, които да носят печалба. Добрите практики за сътрудничеството между наука и бизнес са в добрите икономики. Все пак и у нас не липсват такива.

Тези мнения бяха изказани по време на представянето на изследване на нивото на подготвеност на представителите на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научно-изследователска дейност. Анализът е извършен в рамките на проект „Наука и бизнес”, финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд. Ето някои от изводите.

-Половината от научните организации имат специален бюджет за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), докато този дял при бизнеса е едва 3,8%.

-63,4% от учените и изследователите посочват, че тяхната организация поддържа трайни връзки и сътрудничество с бизнеса. Едва 7,3% от работещите в икономиката декларират трайни форми на такова сътрудничество. Разминаване има и по отношение на мисленето има ли нужда от партньорство наука/бизнес – академичните среди са убедени, че има, докато 80% от фирмите не виждат смисъл. В случаите, когато се получи взаимодействие, то е на базата на лични контакти и е предизвикано от конкретен проблем.

-Относно финансирането на НИРД, академичните среди по-често се оплакват от липсата на такова, но са по-опитни в проекти чрез еврофондовете. Представителите на компаниите са сравнително незапознати с източниците за финансиране на иновации. В в някои случаи се изисква партньорство между образователни и научни институции и субекти от реалната икономика. И двете страни признават, че бюрокрацията и липсата на информация са основни пречки при търсенето на финансиране за иновации.

-Основният проблем е, че поради скъсаната връзка наука/бизнес и мисленето на предприемачите, които не смятат, че иновациите имат особено значение, българските фирми рискуват да изостанат и да са неконкурентоспособни.

Има какво да се желае и на ниво държавна политика. Лоша е координацията между правителствените органи що се отнася до управлението на контакта между науката и практиката. Липсва централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания, както и управленска политика за иновации. Ниският административен капацитет за управление на националната иновационна система допълнително усложнява ситуацията. Препоръката е да се търси ново структуриране на държавната администрация, управляваща националната иновационна политика.