Бизнес в Антарктида! Къде и как?

Силвия Стоядинова
Българската стопанска камара подаде ръка на Антарктическия институт за изложба съпроводена с дискусия за възможностите за бизнес на ледения континент. Освен че е външна политика и световна наука, Антарктида е и бизнес - един неексплоатиран за природни ресурси континент, подчерта ръководителят на Антарктическата ни експедиция проф. Христо Пимпирев. Според него най-голям е интересът в областта на телекомуникациите, защото там се изпитват най-модерните технологии за връзка с останалия свят. Българският бизнес смята, че на Антарктида могат да се развиват преди всичко научните изследвания, но не общо-теоретични, а приложните, които могат бързо да бъдат внедрени от фирмите. Такива са разработване на нови лекарства, развитие на туризма, който обаче няма да е масов, производството на специфични облекла, съобразени с климата там и др.
Повече за сферите, в които може да вземе участие българският бизнес, има ли възможност за покупко-продажбата на недвижими имоти на континента и за българските проекти там от българския учен и антарктически изследовател проф. Христо Пимпирев.
На какъв бизнес в Антарктида може да разчита България ?
Антарктида не е само външна политика и една много авангардна политика. Бизнесът вече навлезе в Антарктида, и то не напоследък, а още преди петдесетина години. България е 20 години антарктическа държава и е редно да се разбере, че и бизнесът има място там. Преди всичко това е място, което е най-далечното на нашата планета, най-неизученото, с най-сурови условия, и както бизнесът участва активно в изследването на Космоса и оттам се появяват много нови неща, които се използват от всички в момента, така е и с Антарктида.
За добива на какви богатства става въпрос ?
Природните богатства на Антарктида са много големи и те още не са оползотворени. На първо място са телекомуникациите, тъй като Антарктида е най-отдалеченият континент на Земята, но все повече се заселва от хора. Има вече почти цели градове. В американската база МакМърдо например през летния сезон живеят над 15 000 души. Всички тези хора, които са там, имат нужда от комуникация с останалия пренаселен свят. Там се използват авангардни технологии, сателити, които дават възможност за интернет връзки, не само за сателитни телефони. Много се радвам, че вече има един проект, който е на финалната права. Това е български сателит, който ще бъде изваден в орбита, за да обслужва българската база. Ще имаме връзка четири пъти на ден с България, чрез интернет, чрез скайп, чрез всички модерни комуникации, които имаме. Освен това той ще минава и над  България. Няма да служи само на българските антарктици, а и на българските фермери. Тъй като ще дава информация как се развиват посевите, кога ще имаме засушаване и т.н. Въобще всичко вече се ръководи от Космоса. Антарктида е най-близо до Космоса, затова се използва в момента. Другото неща са новите лекарствени средства. Фармацевтичните компании са насочили интереса си към Антарктида, тъй като в тази чиста, почти стерилна среда живеят микроорганизми, които могат да се използват за лечението на някои неизлечими болести, като рака. Затова големите компании са насочили милиони и милиарди за изследването на тези микроорганизми.
А по отношение на туризма ?
Вече 30 години туристическата индустрия в Антарктида е изключително развита. Всяка година туристите увеличават своето желание да посетят този континент. Говоря за по-богатите страни, тъй като един туризъм в Антарктида е доста скъпо мероприятие. Най-евтиният билет, и то от Южната част на Южна Америка, която е най-използвана, като Пунта Аренас например, за съвсем скромна каюта е от порядъка на 10-12 000 евро. Но Антарктида не е само за учени, логистици, учебни експедиции. Тя е на цялото човечество. Така че всеки би трябвало да може да я посети. Именно туризмът ще навлиза с много бързи темпове в Антарктида. Над 100 туристически компании печелят стотици милиони долари. Така че това е един много сериозен бизнес.
Във всички тези дейности, които изредихте, къде можем да видим българското участие най-бързо?
Аз не съм бизнесмен, затова организираме тази изложба. Ние можем само да подскажем на компаниите къде има възможност за бизнес, и то много печеливш, те трябва да решат. Аз им показвам само къде другите държави, които са там, а те са над 30, са се ориентирали. За съжаление българският бизнес е доста индиферентен. Ако са достатъчно далновидни, ще започнат да правят бизнес там.
Как стои въпросът с покупко-продажбата на недвижими имоти ?
За сега не може частно лице да си купи парцел в Антарктида. Антарктида се управлява от едно правителство на 28 държави, в което България участва като пълноправен член вече от 98 г. и там се решават всички въпроси, но за момента този антарктически договор няма точка за частна собственост. Там има територии на държави.
Колко български туристи годишно посещават Антарктида и през какви туроператори, как се организира пътуването ?
Чувам, че има такива, но те се броят на пръсти и използват големите туроператори. Това са канадски, немски, английски фирми. Даже има такива, които са съвместно между Англия и САЩ. Има и една Международна организация на антарктическите туроператори. Те предлагат посещение на Южния полюс срещу 40 000 долара. Тръгваш от Пунта Аренас в петък. Отиваш на Южния полюс. Преспиваш в палатка и същата седмица се връщаш пак в Пунта Аренас като се снимаш, обикаляш точката на полюса и си правиш околосветско пътешествие. Така че това се предлага. Има четири такива полета със самолети от тази фирма и всичките места са заети.
Развитието на бизнеса там няма ли доведе до замърсяване на природата ?
По принцип всяко човешко присъствие, където и да е, замърсява по някакъв начин природата. Но на Антарктида съществуват много строги правила. Има специален комитет за опазване на околната среда на Антарктида. Той се събира всяка година и изискванията са доста сериозни да оставим по-малко замърсен континента. Но това което правим на другите континенти, тук не може да се случи. Тъй като изсичането на горите там е невъзможно- няма гори.
А пингвините и другите животни не се ли унищожават ?
Те се унищожават не от хората, които са Антарктида, а от това, че ние хората, които живеем на другите континенти, увеличаваме въглеродния двуокис в атмосферата, има глобално затопляне и числеността на антарктическия пингвин се е намалила с 50% за последните 10 години. Но това не е свързано с тези хора, които са на Антарктида. Това е свързано с всички останали.
Разкажете за изложбата. На кой е дело ?
Изложбата е дело на Милена Маринчева, която се вписа изцяло в състава. Снимките й са направени по време на последната експедиция. Сега очакваме да излезе и нейният документален филм, заснет с оператора Милен Динов. Той е 30 минутен и се надявам да бъде излъчен по телевизията, тъй като последният правен такъв, е от преди 2 години и там няма как да се видят промените, които са направени в българската база.