АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Първите реакции в социалните мрежи са положителни, но едновременно с това започна бурен дебат за ползата и резултатите от планираната гражданска акция.
Челната тройка за най-големи бизнес рискове у нас, според проучването, се допълва от макроикономически рискове (инфлация, дефлация, парични политики, програми за строги икономии) и законови и регулаторни промени (напр. Нови директиви, протекционизъм, екологични, социални и управленски изисквания за устойчивост) съответно с дял от 38 на сто и 31 на сто.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).
През третото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата в Хърватия са се увеличили средно с 2,4% спрямо второто тримесечие, а на годишна база ръстът достига 12,3%, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватското статистическо бюро (DZS).
Индексът на "Ифо", който отразява бизнес нагласите на германските автомобилостроителни концерни, се понижава до -34,7 пункта през декември 2024 г. спрямо сезонно коригираните -32,4 пункта през ноември.
През октомври 2024 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в два сектора: „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.4%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.1%.
Понижението на икономическото доверие в страните от валутния съюз идва на фона на по-песимистични бизнес нагласи в промишлеността и в строителния сектор, както и на спад на потребителските нагласи.
Изчисленията на експертите показват, че ако за база се вземат данните за експорта за 2023 г., това означава пропуснато потенциално увеличение в обема на стойност 2,6 млрд. щ. д. Освен това заради забавянето на членството в eврозоната българският бизнес продължава да търпи вреди и от транзакционните разходи, които ще намалеят при преминаване към обща валута.
Хърватия планира да завърши магистралната си мрежа, като свърже с магистрала адриатическия град Дубровник, намиращ се в най-южната част на страната, с град Меткович, който е на границата с Босна, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.
Повечето нощувките - 103,3 милиона, са регистрирани по живописното адриатическо крайбрежие на страната. Районите във вътрешността на страната обаче също са отчели увеличение с 5 процента на нощувките, а в столицата Загреб нощувките са били с 6 процента повече от миналата година, достигайки 2,7 милиона души, посочва министерството.