АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Броят на пътниците през гръцките летища, които обслужват граждански полети (24 с оператор СГА, 14 с оператор „Фрапорт Гърция“ и Атинското международно летище) през периода януари – декември 2024 г. е достигнал 79 403 911 души спрямо 72 616 584 през 2023 г.
Както беше посочено, с най-голям дял от 23,7% (31 501) за декември 2024 г. са туристите, пристигащи от Великобритания, следвани от туристите от Израел със 17,4% (23 168), Полша с 9,4% (12 473), Гърция с 9,0% (11 969) и Германия с 5,7% (7 535).
Челната тройка за най-големи бизнес рискове у нас, според проучването, се допълва от макроикономически рискове (инфлация, дефлация, парични политики, програми за строги икономии) и законови и регулаторни промени (напр. Нови директиви, протекционизъм, екологични, социални и управленски изисквания за устойчивост) съответно с дял от 38 на сто и 31 на сто.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).
Жители на родопските села Смилян, Могилица, Арда тръгнаха по офроуд пътища към Гърция още в първите дни след присъединяването ни към Шенгенското пространство. Шенген сбъдна мечтите на няколко поколения смолянчани да се възстановят традиционни пътни връзки с гръцките съседи.
Индексът на "Ифо", който отразява бизнес нагласите на германските автомобилостроителни концерни, се понижава до -34,7 пункта през декември 2024 г. спрямо сезонно коригираните -32,4 пункта през ноември.
През октомври 2024 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в два сектора: „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.4%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.1%.
Понижението на икономическото доверие в страните от валутния съюз идва на фона на по-песимистични бизнес нагласи в промишлеността и в строителния сектор, както и на спад на потребителските нагласи.
Изчисленията на експертите показват, че ако за база се вземат данните за експорта за 2023 г., това означава пропуснато потенциално увеличение в обема на стойност 2,6 млрд. щ. д. Освен това заради забавянето на членството в eврозоната българският бизнес продължава да търпи вреди и от транзакционните разходи, които ще намалеят при преминаване към обща валута.
Независимо, че утвърдената цена от 81,94 лева за мегаватчас (MWh) е по-висока спрямо цената за декември със 7,97 процента, тя е по-ниска от първоначално заявената от "Булгаргаз" и запазва конкурентност за българските бизнес и битови потребители на природен газ, изтъкват от КЕВР.