АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Най-сериозните проблеми за развитието на бизнеса остават свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. Очакванията на преобладаващата част от мениджърите са за запазване на равнището на продажните цени през следващите три месеца.


То достигна най-ниското си ниво от три месеца, спадът се приписва на намалено доверие в сектора на услугите, търговията на дребно и сред потребителите, според данни от проучване на ЕК. Индексът на икономическото доверие отчита ниво от 95,2 пункта през март - най-ниският резултат от декември, в сравнение с 96,3 пункта през февруари.


Подобреният бизнес климат в еврозоната може да набере скорост идните месеци на фона на плановете за увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана, най-вече в Германия, което дава повод за по-голям оптимизъм за обрат в икономическите перспективи за Европа.


Включването на Румъния в програмата "Visa Waiver" беше обявено на 10 януари тази година, като се предвиждаше румънците да могат да пътуват безвизово до САЩ с цел туризъм или бизнес от 31 март.


Според доклада за Трансатлантическата икономика инвестициите на САЩ в България възлизат на 514 млн. щ. д. – стойност, която е без промяна спрямо Доклада от 2024 г. Докато българските инвестиции в Америка намаляват до 74 млн. щ.д. (с/мо 102 млн. щ. д. през 2023 г.).


Доклад анализира представянето на глобалната конкурентоспособност на Европа въз основа на ключови показатели като публични финанси, бизнес среда и пазар на труда.


Основен двигател на успеха са бизнес клиентите, които формират над 60 на сто от общите продажби, както и бързо развиващата се услуга "Доставки".


През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на предходната година най-голямото увеличение на почасовите разходи за труд за цялата икономика е регистрирано в Хърватия (+13,9 на сто), Полша (+13,8 на сто), Румъния (+13,1 на сто) и България (+13 на сто).


Европейската стоманодобивна промишленост е от фундаментално значение за европейската икономика, като осигурява ресурси за критични сектори като автомобилостроенето, чистите технологии и отбраната.


Според доклада на Европейския парламент сивата икономика в България е 33,1 на сто, докато данните на АИКБ, базирани на Композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС), сочат, че през 2022 г. този дял е 21,42 на сто.