АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Напрегнатите политически пейзажи и променящите се парични интереси могат да направят публичните и финансови инвестиции във възобновяеми енергийни източници нестабилни.
Нетният поток на преките вложения е с 56,3 на сто по-нисък спрямо същия период на предходната 2024 година. За сравнение, за периода януари - ноември 2023 година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 3,398 млрд. евро или с 1,912 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат.
Челната тройка за най-големи бизнес рискове у нас, според проучването, се допълва от макроикономически рискове (инфлация, дефлация, парични политики, програми за строги икономии) и законови и регулаторни промени (напр. Нови директиви, протекционизъм, екологични, социални и управленски изисквания за устойчивост) съответно с дял от 38 на сто и 31 на сто.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в индустрията - 1,854 млрд. евро, както и в сектор "Операции с недвижими имоти" - 335 млн. евро. През 2023 г. тези дейности заедно формират 82,6% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял общо намалява с 2,9 пунктa спрямо предходната година.
Голяма част от Южна България регистрира ръст на добавената стойност, но много от регионите в Северна България бележат спад. Това в голяма степен е резултат от по-слабото представяне на земеделието в сравнение с предишната година, което пък подчертава нуждата от модернизация и инвестиции в тези по-слабо развити региони.
Програмата е на стойност 468 857 652 лева и се финансира от Националния план за възстановяване и устойчивост. Преодоляване на цифровото разделение чрез изграждане на мрежи с много голям капацитет в райони, в които няма пазарен интерес за телекомуникационни инвестиции, е основна цел на процедурата.
Индексът на "Ифо", който отразява бизнес нагласите на германските автомобилостроителни концерни, се понижава до -34,7 пункта през декември 2024 г. спрямо сезонно коригираните -32,4 пункта през ноември.
През октомври 2024 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в два сектора: „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3.4%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.1%.
Понижението на икономическото доверие в страните от валутния съюз идва на фона на по-песимистични бизнес нагласи в промишлеността и в строителния сектор, както и на спад на потребителските нагласи.
Изчисленията на експертите показват, че ако за база се вземат данните за експорта за 2023 г., това означава пропуснато потенциално увеличение в обема на стойност 2,6 млрд. щ. д. Освен това заради забавянето на членството в eврозоната българският бизнес продължава да търпи вреди и от транзакционните разходи, които ще намалеят при преминаване към обща валута.