АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
До края на месеца ще бъдат внесени измененията в Закона за енергетиката, които ще премахнат мораториума върху изграждането на атомни електроцентрали в Сърбия, съобщи Танюг. Сърбия няма собствени АЕЦ, но има забрана за изграждане, въведена през 1989 г. след аварията в Чернобил.
За нея ще се работи съвместно с Азербайджан, който изгражда електроцентрали, които са в състояние да произвеждат и по един гигават електроенергия, а досега Сърбия винаги се е ограничавала до около 300-350 мегавата.
Руски официални лица и бизнес ръководители са провели разговори за сливането на най-големите петролни компании в страната в един производител, съобщава "Уолстрийт джънръл". Дни преди това "Файненшъл таймс" писа, че "Лукойл" планира до края на 2024 да продаде мажоритарния дал в рафинерията си в България, най-големия актив на компанията на Балканите, на катарско-британско консорциум.
Законовите регулации и изисквания за въвеждане на ESG* политики и активности сред българския бизнес, са основният фактор, който кара компаниите да стават по-устойчиви и да се интересуват от темата. Това посочват 44% от фирмите, участвали в първото голямо и цялостно проучване по темата корпоративна устойчивости у нас.
Държави като Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания отбелязаха значително увеличение на посетителите, като турските туристи са сред водещите групи, изследващи тези живописни и исторически дестинации, посочва вестникът.
Основен акцент бе поставен върху създаването на общ туристически продукт – "Бранд Балкани", и подобряването на въздушната свързаност между балканските столици. Министър Милошев се срещна с колегите си от Италия Даниела Сантанке, Гърция Олга Кефалояни, Сърбия Хюсеин Мемич, Хърватия Тончи Главина и Черна гора Симонида Кордич, както и със заместник-министъра на туризма на Турция Надир Алпаслан.
Най-скъпият продаден апартамент също е в сръбската столица и е на стойност 1 226 888 евро, информира сръбската редакция на телевизия Ен1, като цитира данни на Републиканския геодезичен институт.
В анализа на Министерството на финансите се отбелязва, че подобно на тенденциите в еврозоната, доверието на потребителите се подобрява през тримесечието, докато бизнес климатът и показателите за икономическата активност в промишлеността се влошават.
Средните предприятия в ЕС са 240 000, или 0,8 на сто от всички, като за тях работят между 50 и 249 служители, което представлява 15 на сто от заетостта и 18 на сто от добавената стойност.
За сравнение: в Турция е нараснала с 64%, в Албания с 63%, Черна гора – 60%, Румъния – 59%, Полша – 61%, Сърбия – 50%. В същите тези три години минималната заплата в Германия – 1700 евро, нараства с 30%.