Бизнесът иска внос на работна ръка

 „В България на практика няма внос на работна ръка. Процедурата за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни чрез издаване на т.нар. Синя карта поставя много ограничения и това е причината у нас да има издадени едва няколко десетки  такива карти“. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев на среща с евродепутата и ръководител на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент Мария Габриел. Тя бе поканена от ръководството на АИКБ на разговор по повод представеното от Европейската комисия през юни 2016 г.  законодателно предложение за реформиране на директивата за Синята карта на ЕС с цел този механизъм за привличане на висококвалифицирани мигранти да заработи по-ефективно. През януари 2017 г. предстои в ресорната комисия по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент да бъде представен проекта на доклада на парламента по реформирането на директивата, посочи Мария Габриел, която е докладчик по темата от страна на групата на ЕНП. „Затова за мен е важна всяка информация и препоръка по реформиране на тази директива“, посочи тя.

Като съществено препятствие за прилагането на Синята карта у нас АИКБ посочи определения минимален праг на заплащането, който е 1.5 пъти средната заплата за страната. Към момента европейската директива позволява този праг да бъде 1.2 пъти средната заплата за съответната страна. „Това изкуствено завишаване възпрепятства трудовата имиграция. Да не забравяме, че работодателят трябва да осигури за своя сметка жилището и пътуването на специалиста и неговото семейство“, заяви Васил Велев. Той изрази и разочарованието на работодателските организации от приетия преди година списък с професии, допустими за издаване на Синя карта, които са единствено от сектора на информационните технологии и приветства идеята, лансирана от Габриел всяка страна-членка да определя списъка с професии, след консултации с бизнеса и „ след задължителен тест на пазара на труда, който да доказва, че този сектор няма да бъде дисбалансиран вследствие на приема на чуждестранни специалисти“. Велев подчерта, че има потребност от опростяване на достъпа до пазара на труда в България и от страна на специалисти със средно образование, а не само на висшисти. „Критерият „висше образование“ е много рестриктивен. Не образованието, а квалификацията трябва да е водеща“, допълни Милена Ангелова.  Така страната ни ще може да попълни липсата на технически специалисти като оператори на машини, заварчици, стругари, шлосери, както и кадри за туризма, смята АИКБ. Българските фирми търсят работници от страните, където има българска диаспора като Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, но има интерес за внос на работна ръка и от страни като Виетнам.

Евродепутатът Мария Габриел очерта няколко ключови въпроса, които се дискутират като обект на промяна в директивата за Синята карта. Един от тях е минималният праг на заплатата, която специалистите със Синя карта ще може да получават в съответната страна. „От предварителната информация, с която разполагаме, се очертава даването на свобода всяка страна-членка да дефинира сама този минимален праг, като 1.5 пъти спрямо средната заплата е таванът“, посочи Мария Габриел.

Дискутира се още продължителността на трудовите договори на специалистите от трети страни да бъдат намалени от сегашните 12 месеца на 6 месеца. Обсъжда се да се даде възможност членовете на семейството на наетия висококвалифициран специалист да развиват бизнес дейности в съответната страна. Според АИКБ тези две евентуални промени по прилагането на Синята карта на ЕС са в положителна посока.

Друга обсъждана промяна е разширяване на обхвата на хората, които ще имат достъп до Синя карта, като се включат и чужденците от трети страни с международна закрила и статут на бежанци. 

„За нас е важно след като работодателят намери съответния специалист и той пристигне в страната,  да остане да работи тук, а не да замине някъде в Европа. Т.е. да е ангажиран с конкретно работно място при конкретен работодател“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. АИКБ настоява също да се предприемат мерки за улесняване администрирането на процедурата по издаване на Синя карта, като се въведе принципа на едно гише. „В момента работодателите трябва да ходят до МВР, МВнР и Агенцията по заетостта и въпреки, че има бърза писта за издаване на картата, в крайна сметка това се оказва ходене по мъките“, посочи Васил Велев.

„Парламентарният процес, по време на който евродепутатите трябва да направят своите поправки по проекта на доклад за ревизия на директивата за Синята карта, ще бъде кратък и до два-три месеца новата схема ще бъде гласувана в пленарна зала“, заяви евродепутатът Мария Габриел.