Бизнесът не иска да е дигитален

Българският бизнес все още не изпитва нужда да се дигитализира и страната ни е на едно от последните места според показателите на международния индекс по дигитална икономика. Това каза в интервю за БТА Галина Момчева, председател на ИКТ клъстер - Варна и ръководител на катедра в един от университетите в крайморския град. По думите й в световен мащаб за тази година водещите теми в сферата на IT технологиите са развитието на изкуствения интелект и блокчейна и подготовката им за използване за бизнес цели. За нея пред нашата страна големите въпроси са как да се работи с възрастните хора, на които им предстои да се пенсионират през следващите 10-ина години и с малчуганите, които сега влизат в училище.

Текущата оценка за дигитализацията на бизнеса в България не е оптимистична, независимо от всички фойерверки по тази тема, казва Момчева. Обяснява, че фирмите все още разчитат на това, че един работник "струва" работната заплата плюс осигуровките, което е далеч по-малка сума от тази, необходима, за да се автоматизира производството. Голяма част от големите бизнеси в страната ни нямат потребност от дигитализация, смята Момчева. Допълва, че наскоро в университета, където работи, се е провела конференция с участието на световни експерти в областта на изкуствения интелект, които са автоматизирали ключови химически индустрии в САЩ. Българските предприемачи не дойдоха дори да чуят какво може да иновират, посочва експертът.

Момчева отхвърля притесненията, че при автоматизиране на процесите, много хора ще останат на улицата без препитание. Представата за зали, пълни с компютри и двама-трима души в целия завод, не са верни, е нейната позиция. Допълва, че само живите хора могат да търсят и намират дигитални решения, да общуват с други живи хора. "Само че нужно ли е да записват какво правят на хартиени листя и да предават писмени отчети?!", реторично пита експертът.

Съвременното разбиране за използване на технологиите е дигиталната грамотност, казва Момчева. С огорчение добавя, че родните фирми, които оценяват хората си по дигиталната им компетентност, все още се броят на пръсти. Много решения може да се оптимизират, но компаниите не искат да рискуват, защото са в зоната си на комфорт, казва Момчева. Според нея предприемачите ще бъдат "разтърсени", само ако конкурентите им започнат да работят по друг начин. 

Във Варна например един от основните сектори е туризмът, но масовото отношение към дигитализацията е неглижиране на темата, посочва Момчева. Според нея обяснението за това поведение на предприемачите е, че те не се чувстват застрашени и затова все още измерват ефективността на дейността си с брой легла и реализирани нощувки.

На въпроса кои от бизнесите ще бъдат "разтърсени" и принудени да се дигитализират през следващите няколко години, Момчева категорично посочва управлението на водните ресурси и енергетиката. Според нея ВиК-секторът ще се развива по-иновативно, тъй като навлизат различни екодирективи, които налагат нови изисквания. Като цяло кръговата икономика също ще претърпи развитие, тъй като е свързана с оптималното използване на ресурсите, казва още експертът.

В момента едно от иновативните неща от бизнесорганизационна гледна точка е създаването на виртуални офиси и управлението на виртуални екипи, разказва Момчева. По думите й все повече IT компании отчитат, че няма нужда човекът да е точно на определено място и той може да работи за тях и от разстояние. Така че младите хора вече трябва да учат и как да работят във виртуален екип, как да бъдат етични, да се справят с проблемите и стреса на работното място, пояснява експертът. Посочва като много сериозен проблем фактът, че 20-годишни хора вече изпитват синдрома на бърнаут, особено ако работят вкъщи. "Това е негативно явление в световен мащаб и в нашия университет работим със студентите по тези теми - управление на времето, преодоляване на стреса, как да не се стигне до "прегаряне", казва Момчева.

Отдавна се твърди, че в България имаме прекрасно развит IT бизнес, че той изкарва голям процент от БВП и всъщност се заблуждаваме, че всички българи са добри с технологиите, допълва още експертът. Според нея всъщност у нас има две групи хора - професионалистите в тази област и всички останали. Първите са много малко, отбелязва Момчева и уточнява, че нейната негативна оценка е подкрепена и от международния индекс по дигитална икономика. 

"За жалост ние сме с ниска свързаност, с ниска употреба на дигитализация, с ниска грамотност", посочва експертът. По думите й индексът се публикува всяка година и българите редовно сме на дъното заедно с румънците. "А в страната ни битува мит, че сме огън... огън, ама само някои", посочва Момчева.

Според нея е мит и това, че интернетът у нас е супер. По думите й услугата наистина е качествена, обаче само в големите градове, не и по селата. За да се издигнем на по-горни позиции според международния индекс, свързаността навсякъде трябва да е еднаква и достъпът до интернет трябва да е по-евтин, посочва експертът. И уточнява, че този показател - цената на услугата, също ни "дърпа" надолу. После допълва, че за радост в индекса не се отчита свързаността между институциите, иначе страната ни може и тотално да отпадне от класацията.

За България все по-важен става въпросът какво да правим с подрастващите и с тези, които през следващите 10-ина години трябва да оцелеят, за да могат да се пенсионират, посочва експертът. Според нея възрастните трябва да преглътнат горчивия хап, да се променят и да учат нови неща. Така както знаят как да говорят с децата си по скайп-а, така е необходимо да се научат да използват технологиите и в работата си, отбелязва Момчева. Според нея е нужно усилие и промяна в мисленето. Възрастните много коментират, че сега липсвал живият контакт, че младите не можели да общуват, само че това е разликата в поколенията, е позицията на Момчева. И допълва, че независимо от "търканията" времето изисква по-скоро възрастните да се доближат до младите, отколкото обратното.

На въпрос за необходими промени в образованието Момчева посочва, че според нея е задължително в училище абсолютно всички да имат достъп до съвременните идеи, които се разработват в компютърните науки, без да е задължително да се ползват най-сложните инструменти, с които те се реализират. "Преди 20 години, когато някой трябваше да учи някакъв алгоритъм, той задължително пишеше програма. Само че това го можеха малка част от хората. В момента процесът за писането на програма е демократизиран и има визуални инструменти, с които дете от първи-втори клас може да се справи", посочва Момчева. Нейната позиция е, че днес децата трябва да получават шанса да експериментират, да се състезават, та дори и с хора много по-големи от тях. Всъщност, малките могат да предложат по-бързи и по-качествени решения, казва Момчева.

Тя оценява много високо факта, че наесен у нас най-после започва обучението по компютърно моделиране. Това е изключително подходящо за младото поколение, защото по този предмет децата ще видят идеи от компютърните науки, свалени на тяхното ниво, казва Момчева. Допълва, че човек във всяко ниво от своето развитие трябва да разбира идеите на технологиите, защото утре те ще бъдат на работното му място, а след това ще навлязат други и ако не се образова в настоящето, в бъдеще вече ще му е много трудно. Признава, че очаква първоначално да има трусове около новия учебен предмет. Вероятно не всички учители са достатъчно подготвени, особено като се има предвид, че децата са много активни в областта на технологиите, казва Момчева. Допълва, че е твърде вероятно хлапетата да напредват много бързо по предмета, без да се съобразяват кое е по учебна програма и кое не, което допълнително ще затруднява преподавателите им.

По темата с училището Момчева е категорична, че в класните стаи трябва да влязат и гост-преподаватели - хора от бизнеса, експерти, дори университетски специалисти. Допълва, че за да стане това обаче, тези хора първо трябва да бъдат подготвени методически как се работи с деца. Разказва, че самата тя се е занимавала с подготовката на ученици, явяващи се на олимпиади по информатика. С годините и развитието на технологиите обаче разбрала, че знания за технологиите трябва да имат всички. Издигането нивото на всички българи в тази сфера е много по-важно от подготовката на един или двама, които са талантливи, умни, разбират материята и така или иначе ще си намерят пътя в живота, обобщава Момчева.