Бизнесът отчаян за еврофондове

Основната част от бизнеса (около 80%) посочва, че тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, е най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това посочи днес зам.-председателят на БСК Камен Колев, който е и председател на Съвета за обществени консултации (СОК) към парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) на дискусията „Бъдещето на кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014-2020 г.?”
Други проблеми пред усвояването на евросредствата са свързани със:
−Забавяне на плащанията по проекти (около 70%);
−Необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%);
−Неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекти (около 67%);
−Липса на прозрачност при оценка на проектите (над 60%);
−Спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).
Това са част от резултатите от проведено в периода 28 юни – 5 юли т.г. анкетно проучване сред неправителствения сектор, академичните среди и бизнеса за възможностите за усъвършенстване на управлението на европейските средства през новия финансов период (2014-2020г.). Повод за провеждане на изследването е началото на Полското председателство на ЕС, в което един от приоритетите е стартирането на дебата за Новата кохезионна политика на съюза. Въпросите в анкетата очертават предизвикателствата през настоящия период 2007-2013 г., които да не бъдат допускани през следващия. Преобладаващият брой участници от страна на бизнеса в проучването дава основание да се смята, че то отразява оценките на нагласите на фирмите за следващия програмен период.
Ето и останалите резултати от проучването:
•59% от фирмите са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 26% декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а 13% не се чувстват информирани;
•46% от фирмите са били бенефициенти по оперативните програми, 13% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 39 % от отговорилите не са кандидатствали, а над 52% възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.
•Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014-2020 г. са с превес за грантовите схеми (над 70% от запитаните), но отбелязват, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи (около 18%).
•Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, около 20% очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на статуквото.
•Независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП „Регионално развитие” и ОП „Околна среда” (52%, 54%), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (48%), ОП „Транспорт”(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет” и ОП „Техническа помощ”.
•По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференцирано и приоритизирано (около 70%), а едва една-трета от респондентите са за балансирано разпределение.
•Относно работата на администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите (в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите) и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти, респективно - 54% и 31%.