Бизнесът разделен за МРЗ

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева, като изрично настоява въпросната минимална работна заплата да бъде посочена като брутна. Това е записано в становище на Асоциацията по проекта на Постановление на Министерския съвет, адресирано до служебния вицепремиер по социалните политики Лазар Лазаров, разпространено от Асоциацията.

От АИКБ подчертават, че тази подкрепа е по изключение и е различна от общата принципна позиция на организацията, според която Асоциацията е против административното определяне на минималната работна заплата в страната, която трябва да расте спрямо ръста на производителността на труда.

От Асоциацията напомнят и многократните си предложения за преминаване към договаряне на минималната работна заплата чрез инструментариума на колективното договаряне или на други форми на договаряне, които да са нормативно регламентирани, в това число и предложения за договаряне по икономически дейности.

В средата на декември финансовият министър Росица Велкова съобщи, че ще предложи мярката да влезе в сила от 1 юли 2023 г., защото към 1 януари няма да има гласуван бюджет.

Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене промени, с които се определя размерът на брутната минимална работна заплата за догодина. Това стана с гласуваното на второ четене на изменение в Кодекса на труда, предложено от Деница Сачева от "ГЕРБ-СДС" и група народи представители, с което "минимална работна заплата" се заменя с "брутна минимална работна заплата".

След заседанието на комисията лидерът на БСП Корнелия Нинова определи решението като абсурд. "Това, което става вътре, е абсурд. По предложение на ГЕРБ и с подкрепата на "Продължаваме Промяната" и "Български възход", увеличение на минималната работна заплата от 2023 г. няма да има", заяви Нинова.

Тя обясни в какво се състои абсурдът на приетото предложение: "Първо - от 1-ви септември догодина Министерски съвет да определя минималната заплата за 2024 г. Вторият абсурд - вкараха в минималната заплата думата "брутна" минимална заплата. Това означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лева", коментира тя. Нинова обясни, че в минимална брутна заплата от 850 лева влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. "Всичко това досега се заплащаше над заплатата, а сега влиза вътре. ПП премахнаха клас прослужено време, сега да излязат и да го обяснят на хората", изтъкна Нинова и определи това като безхаберие.

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) възрази срещу предложението на БСП за определяне на минималната работна заплата за следващата календарна година като съотношение не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца, съобщиха от Палата.

За БТПП, в ситуация на политическа непредвидимост и нестабилност, а именно без трайно и редовно правителство, е недопустимо да се вземат дълготрайни решения, които имат дългосрочен ефект както върху финансите на държавата, така и върху състоянието на бизнеса и равнопоставеността на служителите.

Палатата апелира за формирането на механизъм, съответстващ на Конвенция 131 на Международната организация на труда, ратифицирана още през 2018 г., като страната ни е в неизпълнение на Конвенцията, от тогава до сега.

БТПП през годините винаги е била против административното определяне на минималната работна заплата. Този подход според организацията не отразява икономическото състояние на страната и не винаги е функция на производителността на труда и реалното състояние на компаниите и регионите в страната, а в някои случаи служи и за политически цели.

Според БТПП чрез предложения Законопроект за определяне на минималната работна заплата ще се създадат сериозни диспропорции в съотношението на минималната и средната работна заплата. Палатата напомня, че средната заплата за последните 12 месеца е в размер на 1672 лв., а от началото на годината до септември вкл. е в размер на 1693 лв.

В същото  време обаче средните заплати по области драстично изостават от средната за страната. Основната причина за това е значително по-високото заплащане в София–град и областните центрове с развит ИКТ сектор и индустрия. При така предложения Законопроект се създава неравнопоставеност и дисбаланс, при които минималната работна заплата ще бъде над 70 на сто от средната в дадени области. Тези дисбаланси ще имат негативен ефект върху районите, ще създадат възможности, а за някои ще наложат принудително преминаване към сивата част на икономиката, както и още по-дълбоки регионални различия, смятат от БТПП.

Освен това, според организацията, квалифицираните кадри ще получават възнаграждение много близко до минималното такова, което ще създаде и проблеми в демографски аспект, а именно – миграция на населението към центрове с по-високи доходи и трудно задържане на кадри и специалисти, което ще създаде сериозно текучество в предприятията.