Бизнесът с антики – какво се търси?

Антикварният бизнес е причина да бъде обогатяван културният фонд в България и би трябвало да има държавно подпомагане за него, казват  антиквари и специалисти. Пазарът в България е поизчерпан от близо десетилетие и много антиквари търсят своите "шедьоври" в чужбина. "Изключително красива авторска витрина на сецесиониста Емил Гале" купува във Франция собственикът на антикварна къща и член на УС на Асоциацията на търговците на произведения на изкуството Константин Илиев. "Друго подобно нещо едва ли има в България", казва той. След съревнование на търг с местната белгийска конкуренция довежда на българска земя и фландрийски гардероб от 1680 г., съвременник на Рембранд и Рубенс. Това са само няколко емблематични примера за световните културни ценности, които попадат в български ръце, благодарение на антикварния бизнес. Стойността им е доста висока, но докато в чужбина преобладават ценителите, у нас страстните колекционери са извадени от икономическата обстановка и повечето купувачи са богати инвеститори, които обичат да купуват евтино. Затова търговците в бранша трудно покриват разходите си като реализират само по една продажба на 3-4 месеца. Често античните находки се нуждаят от реставрация, за да възвърнат първоначалния си блясък. Но това понякога е по-скъпо и от крайната цена на поправения предмет. Добрите реставратори у нас са малко, особено за културни ценности от метал, а некачествената работа оскъпява допълнително. Трудно се намират и необходимите материали. Антикварната къща работи по реставрацията на уникална маса с интарзия от костенурка. Тази изящна техника представлява мозайка от различни видове фурнир, съчетани с метал или с люспи от коруба на костенурка, както е в случая. Изключително трудно е такъв тип декорация да се поправи в България, "но в чужбина струва безбожно много", обяснява Константин Илиев.

"Антиките са зелени"

Автентичните антики са уникати, да се изработи тяхна реплика също е трудоемко и скъпо и ценителите рядко търсят вещи по поръчка. Затова антиквариатът е като "нещотърсачеството" на Пипи", според Владимир Кафеджиев, собственик на антикварна къща в София. Ако сте в правилното време на правилното място, може да намерите нещо, за което друг ще ви даде повече пари. В това е и красотата на този бизнес. През последните години, освен заради неговото качество и стойност, антиквариат се търси и заради екологичния му характер. Кампанията "Антиките са зелени", започнала през 2009 г. във Великобритания, бързо печели подкрепа из целия свят, като някои български антиквари също се присъединяват. Антикварните вещи са произведени от значително по-безвредни материали и оживяват с
всяко следващо поколение. Те са чудесна алтернатива на съвременните предмети, които се обезценяват излезем ли от магазина и изхвърляме появи ли се нова моделна линия. Колекционерските вещи имат съвсем различен характер от автентичните антики, но също са в прицела на инвеститорите. Такива са кратките серии на даден продукт, картички или марки с дефект, исторически снимки, фонокарти от 70-те, джубоксове от 60-те години, че дори и четката за зъби на пилота от фаталната мисия "Аполо 13", която наскоро беше предложена на търг с начална цена 4000 щатски долара, по информация на АФП. "Интересът към предметите е провокиран от историята, енергията и красотата, които носят. Малка група ценители могат да се заинтересоват заради конкретния бивш притежател", обяснява д-р Маргарита Бакрачева от Института по психология при БАН, член на Международната асоциация за психоаналитична психология, на Съюза на учените, Асоциацията за психично здраве и Дружеството на психолозите в България. Колекционерският дух се изгражда от най-ранна възраст и е една от малкото сфери, на които човек не изневерява въпреки жизнените промени. Притежаването може да изразява и компенсаторно поведение на личната неудовлетвореност в една или няколко жизнени сфери, но това се случва рядко. При ценителите водещ е авантюристичният дух на "ловеца". Вероятно по тази причина големите колекции са на мъже, обяснява д-р Бакрачева. Ако жените колекционират нещо, това са бижута, интериор, а понякога и кукли. Подреждането, разместването и отделянето на пространство за колекциите пък създава специфична зона на комфорт, лична "вълшебна градина", по думите на психоложката. Доходен "улов" за ценители представляват и кратките серии вина, които се намират само на специализирани търгове. Владимир Кафеджиев е "единственият в София, който продава антиквариат и българско, енотечно вино", както самият той изтъква. В търговете на "Кристис" и "Сотби", които заедно заемат близо 90 на сто от световния пазар на аукционни продажби за антиквариат и предмети на изкуството, цените на едно бутиково вино надскачат 30 хил. долара. В края на 2013 г. "Ню Йорк Дейли Нюз" съобщи за повдигна присъда от 20 години затвор срещу калифорниец, превърнал дома си в лаборатория за фалшифициране на вина.

Богатите българи обичат да купуват евтино, а фалшификаторите стават все по-добри

"При много новобогаташи колекцията е престиж. Събират по исторически периоди или по вид културни ценности - монети, оръжия, фибули, накити. Други купуват антики за дизайн на интериори и дворни пространства, без да колекционират", казва Светла Цанева, началник на Централната лаборатория "Реставрация и резервация" в Националния исторически музей. За тридесетте години, през които се занимава с проучване, консервация и реставрация на движими културни ценности от метал, през ръцете й минават много от емблематичните български съкровища, сред които Панагюрското и необичайните златните находки от трето хилядолетие пр. Хр. от с. Дъбене, Карловско. Но докато българските съкровища удивяват ценителите по целия свят, картините дори на нашите най-големи художници са евтини навън, защото там са непознати. Антикварите се опитват да ги върнат в България, защото тук има пазар за тях. Докато творбите на Майстора се продават от 8 до 15 хил. евро, тези на Рембранд достигат десетцифрени числа. Творби на най-големия български портретист Никола Танев, някои от които и на исторически личности, могат да се намерят само за 1000 до 3000 евро в чужбина. "Не внасям творби на Рембранд и Ван Гог, защото няма кой да ги купи тук. Хора с пари има, но не могат да ги оценят. Незапознатите с материята изобщо не се замислят, ако могат да вземат вещ на изгодна цена. Стига се до абсурда да има буквално "тапицирани" офиси и апартаменти с фалшиви картини на Златю Бояджиев например", споделя Константин Илиев.

Всичко се фалшифицира, а понякога дори наличието на сертификат не е гаранция за автентичност

"Поставят се фалшиви щемпели на известни ателиета, едни предмети се префасонират в други по-търсени. Изработват се специални матрици за "сечене" на монети, овладяват се древни техники. Все по-трудно е да бъдат разпознати фалшификатите, особено когато става въпрос за изделия от благородни метали, а в последните години се бълват ментета и от висококаратно злато", обяснява Светла Цанева. Експертът съветва винаги да се търси мнението на специалист в дадената област, в някои случаи и на няколко с различна специализация. "Много често самите експерти имат разнобойни мнения. Затова идеята, че един сертификат решава всичко, е безумна", изтъква Владимир Кафеджиев. "Намират се невероятни произведения, които носят син печат "Ателие Иван Мърквичка". Но няма изкуствовед, особено работил в периоди с художника, който да знае за съществуването на такъв щемпел", отбелязва Константин Илиев. През март тази година му предлагат и "творба на Жул Паскин, която въпреки че има сертификат за автентичност и миниатюрно клеймо, се оказва фалшификат. "Експертите от Националната художествена галерия и много изкуствоведи вече не правят оценки. Човек трябва да е много сигурен какво точно казва и да го гарантира със собственото си име", казва Константин Илиев и допълва, че за сметка на това често се издават документи от специалисти с компетенции в съвсем различни области. "Ако външен за средите човек, който не познава материята, занесе нещо за оценяване при колеги, ще събере най-различни мнения с коректност до 10 процента, защото не се знае дали ще продава, ще купува или прави услуга на някой", обяснява той. Специализираните антикварни магазини при покупка предоставят удостоверения за авторство или сертификати за автентичност. Някои предлагат и външни пазарни оценки и консултации при покупко-продажба. Заплащането обикновено представлява процент от реализираната сделка при стандартен минимум около 5 на сто. Посредничеството пък е равносилно на близо 20 процента от реализираната цена. Създадената през 2011 г. "Агенция за консултация и оценка на изкуство и антиквариат" ЕООД извършва експертизи и справки за цена до 50 лв. Цената за сертификат за автентичност варира в зависимост от вида на предмета, но агенцията си запазва правото и да не издаде такъв при определени условия. При интерес към международния пазар пък ценители могат да ползват услугите и на най-близките офиси на "Сотби" в Атина или Истанбул./БТА