Бизнесът се разплаща средно за 30 дни

България попада сред държавите с висок риск за събиране на вземанията. Това показва доклад на глобалния лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Той представя изследване и оценка на потенциалните пречки и усложнения в 49 държави в цял свят, които формират общо  90% от световния БВП и 85% от световната търговия. България е класирана на 17-о място (от 1-во за най-нисък към 49-то за най-висок риск).

Анализът показва, че компаниите у нас се разплащат средно за 30 дни след издаването на фактура, като периодът варира в различните сектори, но рядко надхвърля 40 дни. 25% от дължимите плащания не се покриват в договорения срок. Голямата част от тях обаче все пак се събират успешно, като за това благоприятства наличието на ефективно опериращи колекторски фирми и развит пазар на тези услуги. Проблемът е, че процесът отнема значително време и изисква допълнителни разходи за бизнеса. Процедурата по обявяване на несъстоятелност обичайно не е ефективно решение за събиране на вземанията в България, припомнят от Allianz Trade. От една страна тя е много удължена и продължава около 3 години. От друга, накрая много често исканията на кредиторите остават неудовлетворени, като особено уязвими са компаниите без застраховка на търговските кредити.

“Докладът на Allianz Trade цели да идентифицира риска за бизнеса при сключване на сделки с външнотърговски партньори, но е валиден и за сделките и разплащанията в самата държава. От години обръщаме внимание, че ситуацията в България е специфична заради изключително бавната и тромава процедура по обявяване на несъстоятелност, която отнема в пъти повече време в сравнение със средното за Европейския съюз. Така се намаляват съществено шансовете на кредиторите да съберат изцяло, а и дори частично вземанията си.”, обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, вече опериращи под търговската марка Allianz Trade. “Бизнесът може да управлява риска от забавени плащания или лоши вземания превантивно, като ги застрахова при стабилен и проверен партньор. Добрата новина е, че през последните години предлагаме на пазара в България различни решения, които са съобразени с нуждите и възможностите, както на големите компании, така и на по-малките.”, допълва тя.

Класацията на Allianz Trade групира държавите в четири категории в зависимост от риска за събираемостта на вземанията. Най-добра е оценката за държавите в Западна Европа, като в челната тройка тази година са Швеция, Германия и Финландия. България е класирана във втората група на държави с “висок риск” заедно с други държави от Югоизточна Европа - Полша, Румъния, Унгария и Гърция. Като “много висок” се определя рискът в Чехия, Словакия, Турция, както и в САЩ. На дъното на класацията в зоната на “остра заплаха” са осем държави, сред които и Китай. Въпреки че Русия не е включена официално в рейтинга, анализаторите предупреждават, че тя би попаднала също точно в най-тревожната зона.

В доклада експертите на Allianz Trade правят и кръстосана, комплексна оценка какъв е рискът за бизнеса във всяка от държавите, като се отчита към кои външни пазари е насочен приоритетно износът там. Тъй като българските компании търгуват приоритетно с държави от Европейския съюз, където ситуацията с разплащанията е една от най-стабилните, това ги поставя в сравнително благоприятна позиция.

“Тази оценка обаче не може да бъде разглеждана като достатъчно успокоение и гаранция, особено във времена на много силна динамика и сериозни предизвикателства към световната икономика.”, категорична е Камелия Попова. “Затова решаваща може да се окаже ролята на силния застраховател с добре развита глобална мрежа, която осигурява превантивен достъп до информация и огромна база данни. С негова помощ компаниите могат да избегнат неблагоприятни ситуации, да предприемат навременни действия за избягване на “лоши” вземания, както и да направят сигурни стъпки за развитието на бизнеса на нови пазари и да получат по-лесно банкови кредити.”, обяснява тя.

В заключение, докладът на Allianz Trade оценява общия обем на вземанията под най-сериозен риск в държавите в критичната зона на над 4,2 трилиона щ.д. Тези с “много висок” риск са 3,5 трилиона щ.д., а тези с “висок” – 1,9 трилиона щ.д.