Бизнесът след края на коронакризата

Експертите от Balkan Services споделят своите прогнози за предстоящите месеци и дават съвети за подхода към дигитализацията в новата обстановка

След всеки спад следва подем, след всеки подем следва спад – безкрайният цикъл на ежедневието, икономиката и историята. От няколко години анализаторите упорито предупреждаваха за наближаваща нова финансова криза, а бизнесът уверяваше, че след опита от 2008 е много по-подготвен за предстоящите предизвикателства. Кой би предположил, че десетилетие по-късно ще избухне пандемия с подобни мащаби и нито една страна няма да остане изолирана от опасността. Но изглежда изненадите са подправката на живота и въпреки трудностите, които причиняват, те ни подтикват да се развиваме и да вървим напред.

След първоначалното объркване почти незабавно голяма част от компаниите въведоха мерки, за да отговорят на новите нужди. Първите месеци на неизвестност вече приключиха, а бизнесът гледа напред и търси начини бързо да се възстанови, за да се върне към познатото нормално. Колко време обаче ще отнеме да се отърсим от кризата? Как ще се промени бизнесът през следващите месеци? Какво е значението на дигитализацията за бъдещия просперитет? Отговори на тези и други въпроси дават експертите от Balkan Services, които разполагат с дългогодишен опит при внедряването на бизнес софтуер и имат наблюдение върху развитието и промените в широк кръг от сектори.

Кризисни сценарии

Много от бизнес наръчниците съветват компаниите да разработват планове за реакция при бедствия и кризисни ситуации, да опишат подробно мерките и действията, които трябва да се вземат, за да се намали ударът върху бизнеса. Оказа се обаче, че здравна пандемия от глобален мащаб определено не беше предвидена като сценарий, както от много фирми, така и от редица държави. Българският бизнес не е изключение в случая, като организациите по-скоро разполагаха с формално разписани процеси за работа в извънредна обстановка, които или не включваха "пандемия", или не бяха тествани на практика. В същото време около 52% от фирмите нямаха клаузи за "форс-мажор" в договорите с контрагентите си, показаха резултатите от анкетно допитване на Българската стопанска камара.

Освен това стана ясно, че работата по създаването на "електронно правителство" трябва да се ускори, тъй като въпреки наличните е-услуги голяма част от взаимоотношенията между бизнеса и държавата продължава да изисква личен контакт, включително предаване на документи на хартиен носител, нотариални заверки, присъствие за получаване на код (например ПИК) или сертификат за електронен подпис. В допълнение, разработените услуги невинаги функционират гладко и имат специфични изисквания към софтуера и хардуера.

"Не мисля, че някой наистина е бил подготвен за подобен сценарий. Особеното на ситуацията е, че кризата е наистина глобална. Когато възникне локално бедствие или авария, ефектите му са фокусирани в един конкретен район. Ураган, земетресение, ядрена авария - всички тези бедствия са били лесно преодолявани, защото в голямата част от света обстановката е нормална. Пострадалите райони получават спешна помощ от държавата или международната общност. Дори да се наложи евакуация, хората има къде да отидат. Процесите по овладяване на ситуацията и впоследствие - възстановяването на естествения ритъм, се поемат и контролират от центрове, функциониращи в нормален режим. В конкретния случай нямаме такива центрове и субекти, които да са "извън" извънредната ситуация", отбелязва Слави Славов, ръководител на ERP отдел и партньор в Balkan Services.

Именно специфичната обстановка в последните няколко месеца предизвика фирмите и държавата да проявят иновативност и гъвкавост, за да продължат напред по най-добрия възможен начин. Според Славов българските организации са показали "поразителна адаптивност", като са успели за изключително кратко време да приложат на практика софтуерни системи за дистанционна работа и да преработят в движение правилата си за вътрешна комуникация и контрол на сигурността. Дали обаче това ще бъде достатъчно и занапред?

Пътят на оцеляването

Трудно е да се правят прогнози и да се спекулира кога ще приключи кризата, ще има ли още трудни моменти и ще успее ли светът скоро да се върне към нормалното. Според Владимир Рашев, управител на Balkan Services подобно предвиждане на бъдещето може да се окаже особено опасно. "Представете си какво би станало, ако базираме стратегията си на грешно предположение. По-важно е да се научим да живеем и работим в текущата ситуация. За някои фирми това означаваше спиране на почти цялата дейност и много промени в бъдеще, когато кризата постепенно започне да отминава. Други ще трябва да въведат промени и да продължат да работят по нов начин. Важно е всяка фирма да търси активно и да намери мястото си в новата среда, включително като смени бизнес модела си, като се дигитализира, като въведе нови продукти или услуги, като спре онези, които не са вече актуални", обяснява Рашев.

Експертите уточняват, че продължителността на кризата зависи много от държавата, сектора и преди всичко от възможностите на конкретната организация. Те препоръчват да се следва краткосрочен план, в който са очертани начините за адаптация към ситуацията, и да се разработи средносрочен такъв, който да подготви фирмата за връщане към нормалния ритъм на работа. Фокусът обаче не трябва да се насочва единствено към прилагането на мерки за противодействие на негативните ефекти от кризата. Компаниите, тръгнали по пътя на успешното оцеляване, трябва да потърсят и начини да се възползват от появилите се нови възможности.

"Смятам, че вече има ново "нормално" и трябва да живеем с него", убедена е Бояна Ликоманова-Димова, ръководител на BI отдел и партньор в Balkan Services. "Както заради коронавируса, така и поради други причини все по-често на всички ще ни се налага да се променяме, да реагираме, да препланираме. Именно затова всички трябва да сме готови за трансформации "от днес за утре", защото този път може и да нямаме спокойствието на 10-12 години до следващата криза. Доста често се говори, че е възможна втора вълна, която да ни вкара в подобна ситуация през зимата. Според мен всички трябва да са много по-подготвени за подобен сценарий и още отсега да работят и по този вариант".

В този смисъл адаптивността повече от всякога се превръща в определяща за успеха, както на индивидите, така и на фирмите. А когато говорим за бизнеса в днешно време, приспособяването към новата реалност има едно основно измерение – дигитализацията.

Силата на дигитализациятa

Социалната изолация през изминалите няколко месеца ясно показа необходимостта от дигитализация при всички организации, независимо от техния сектор, размер и развитие. Видимостта, скоростта, работата от разстояние и широките възможности, които бизнес софтуерът носи, позволяват бърза и сравнително лесна адаптация към промените. "Всеки ден, който отминава, без да се усвояват новите възможности за дигитализация в настоящата обстановка, води до натрупване на пасиви - време, пари, залежала стока, неефективни процеси, неупотребен ресурс, пропуснати ползи. Дигитализацията е необходима, за да се справим със ситуацията и да оцелеем като бизнес", подчертава Славов.

В тази връзка компаниите могат да бъдат разделени на две основни групи: такива, които тепърва осъзнават предимствата на новите бизнес системи, и такива, които вече са започнали да се трансформират. Експертите са категорични, че първият тип организации не трябва да се притесняват от своето изоставане по отношение на иновациите, напротив – трябва да мобилизират цялата си енергия към новата цел. Проявявайки изобретателност и предприемчивост, те имат реалния шанс не само да настигнат своите конкуренти, но и да успеят да ги задминат.

"Това е невероятна възможност за тези, които са изостанали с дигитализацията. Ако направят бързо стъпки в тази посока, изберат правилната технология и се научат да я използват бързо и по предназначение, то те могат да заемат водеща пазарна позиция", споделя Рашев. Той допълва, че това се отнася в голяма степен за малките и средни компании, които са сред най-уязвимите играчи на пазара в момента: "Една малка в глобален мащаб компания теоретично може по-лесно да се приспособи към новите условия и да бъде успешна. Няма да е никак лесно, но именно от такива организации ще се появят новите звезди. Трябва да се следят внимателно новите тенденции и възможностите, които се откриват, и да се действа смело. Качествата на екипа и хората са сред ключовите фактори за успех, особено когато се случват много и бързи промени".

За втората група компании, които вече са стартирали своите ИТ проекти, предизвикателствата категорично не са по-малко. Дистанционната работа затрудни процесите по анализ, обучение и тестване на системите, а това на свой ред породи нужда от повече време за комуникация между всички заинтересовани страни. Финансовите въпроси също излязоха на преден план, а преодоляването на трудностите изисква проява на повече разбиране и подкрепа между партньорите.

"Солидарността и доброто бизнес сътрудничество са важни по всяко време, но в извънредни ситуации те си проличават в много по-голям мащаб. Важно е да се разграничи солидарността от чистото възползване, защото така или иначе успехът на ИТ проекта е цел и на двете страни. Мисля, че в началото на кризата всички бяха доста стъписани и значителен брой проекти, включително и тези в ИТ сферата, бяха сложени на пауза. Месец по-късно вече наблюдавахме как компаниите и най-вече хората, които работят в тях, се адаптираха и се фокусираха върху задачите си, за да намерят начин да компенсират забавянето", отбелязва Ликоманова. Според нея обаче ситуацията има и положителни страни – например много служители са се научили да работят онлайн, провеждат се повече дигитални срещи, пести се време и се повишава ефективността.

Научените уроци

Навярно още е твърде рано да говорим за научени уроци, но определено могат да се направят някои важни изводи от случилото се през последните няколко месеца. Събитията ясно показаха необходимостта от подготовка за всякакви извънредни ситуации и от по-сериозно вглеждане в историята. След като се проучи миналото обаче трябва да се насочи вниманието към бъдещето, да се усети скоростта на света и да се следват смело промените и иновациите.

Вероятно доста компании си мечтаят да бъдат Amazon в момента, но късметът не е само на страната на технологичните гиганти. По думите на експертите победители след края на кризата ще бъдат организациите, които покажат завидна гъвкавост, приспособимост и готовност за ежедневна промяна. "Има индустрии за които ще бъде много тежко. Вероятно за тях бизнесът вече никога няма да бъде същият. Но вярвам, че ние сме предприемчива нация и ще можем да се възползваме от шансовете, които предоставя всяка криза. Затова е необходимо да се следят възможностите и да не се опитваме да се борим с промените – те така или иначе ще се случат", заключва Рашев.

Източник: Асоциация на месопреработвателите в България