Бизнесът финансира 30% от обучението на студентите

БСК ще разработи онлайн базирата информационна система за предлагане и търсене на места за стажуване, за да отговори на един от основните проблеми, поставени от ректорите на висши учебни заведения по време на проведената среща с ръководството на камарата . Божидар Данев от БСК представи основните предложения на камарата за реформа на системата на образование, едно от които е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента”. Според изпълнителния председател на БСК трябва да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите. Специално внимание трябва да се обърне върху изграждането на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии. Според Божидар Данев, необходимо е да се работи за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателския състав от всички образователни степени (и периодично да се атестира), както и да се насърчават стажовете на преподаватели в предприятията.
Що се отнася до прогнозирането на нуждите от кадри за пазара на труда, според БСК това не може да стане без активната намеса на държавата, тя да определи какви са нейните икономически приоритети, какви големи проекти възнамерява да развива. Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов, изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на „защитени специалности” – такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. За „държавна поръчка” във ВУЗ не може да се говори, тъй като в момента държавата финансира това, което подадат като заявки самите университети. Университетите пък заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри. За да се прекъсне тази порочна практика трябва да се доизгради рейтинговата система на университетите, която да отчита включително пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар.
Сред основните упреци на ректорите към бизнеса бе липсата на поръчки за обучение на кадри. Ректорите на Пловдивския университет - доц. д-р Запрян Козлуджов, на Софийския университет – проф. Иван Илчев, както и зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси – Йордан Христосков обаче посочиха фирми от сферата на минното дело, металургията, химическата промишленост, машиностроенето и финансовия сектор, които са сред най-активните при взаимоотношенията си с ВУЗ-овете, вкл. при формулирането на учебните програми и планове, осигуряването на стажантски места, финансиране на лаборатории и др. Факт е, обаче, че става въпрос основно за големи фирми, които могат да си позволят подобни инвестиции. Въпреки кризата бизнесът финансира 30% от обученията, 35% влагат самите обучаеми, 17% са държавните средства, а останалите идват по линията на европейските фондове и програми. „96% от нашите студенти работят по специалността си и в голяма част от случаите успяват да си осигурят постоянно работно място още по време на задължителния си преддипломен стаж”, съобщи Йордан Христосков. Тази положителна статистика, според него, се дължи на отличните контакти на ВУЗФ с банките и другите финансови институции, от чиито среди университетът привлича и преподавателски кадри. За повече преподаватели от средите на бизнеса призова и ректорът на Нов български университет Людмил Георгиев.
Факти
По данни от последното преброяване на населението: 1 140 000 са висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души.
Над 100 хил. са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи.
Средно в ЕС се отделят 5.6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3.