Биомаса – българската енергия

Мара Барева
Използването на биомаса за отопление дава икономически, социални и екологични ползи. Само от дървесни отпадъци България може да получава топлинна енергия в размер на 13.5 тераватчаса годишно. Това отчитат от Асоциацията на българските енергийни агенции /АБЕА/. Председателят на асоциацията Лияна Аджарова обобщи за БТА данните за използването на биомаса у нас.
Биомасата представлява около 40 на сто от потенциала на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в България, каза за БТА Аджарова. Основни източници, от които могат да се получават биогорива, са дървесните отпадъци от дърводобива и дървопреработването, чийто топлинен потенциал се оценява на 13.5 тераватчаса годишно. Друг източник е продукцията от основните
култури, след прибиране на реколтата, от която се получават около 5 млн. тона остатъчна твърда биомаса с енергиен топлинен потенциал около 10 тераватчаса годишно. А също и така наречените енергийни култури за производство на течни биогорива.
През 2008 г. България е произвела около 140 000 тона биодизел и 20 000 биоетанол, което приблизително се равнява на 1.5 тераватчаса годишно, показват данните на АБЕА. За сравнение двата хилядници на АЕЦ "Козлодуй" могат да произвеждат електроенергия около 15 тераватчаса годишно, изчисляват експертите.
На 12 юни 2008 г. Министерски съвет одобрява Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомаса за периода 2008 - 2020 г. В програмата е посочено, че през 2020 г. около 38 на сто от потребената биомаса, което се равнява на близо 837 хил. тона нефтен еквивалент или около 9.7 тераватчаса ще бъде използвана за производството на електрическа и топлинна енергия. Целта на тази програма е да се стимулира използването
на биомасата за производството на енергия като алтернатива на конвенционалните горива, поясни Аджарова. В документа се отбелязва, че оползотворяването на техническия потенциал на биомасата - отпадъците от селското и горското стопанство, бита, малоценната дървесина, енергийните култури, може да покрие около 9 на сто от крайното енергийно потребление на България.

Биомасата намалява вредните емисии

Изграждането на централи, използващи биомаса, води до намаляване на нивата на вредни емисии в атмосферата и до получаване на евтина енергия, отчитат от АБЕА. Коефициентът на полезно действие при изгаряне на биомасата на такива централи е над 85 процента. Предимството на използването на отпадъчната горска дървесина е, че горите ще бъдат прочистени, ще се
предотврати тяхната заболеваемост и гниене, ще се намали рискът от пожари, а с това и отделянето на големи количества метан в околната среда, посочват експертите.
Като социален ефект се отчита това, че събирането и преработката на биомасата би осигурило нови работни места, особено сред социално слабото население. Експерти изчисляват, че цената на енергията от биомаса може да бъде от 50 процента до три пъти по-ниска за мегаватчас топлинна енергия в сравнение с цената на използваното досега дизелово гориво, което продължава
да е основния енергиен ресурс в общинските и държавни сгради в страната.
При изгарянето на биомаса за производство на топлина се намаляват отделяните в атмосферата въглеродни, серни и азотни емисии в сравнение с използването на традиционните горива, отчитат още специалистите. Положителен ефект е и развитието на залесяването на свободни горски площи със специализиран сорт био-културни растения, които могат да се използват като гориво в отоплителните централи.
Биомасата като енергиен ресурс с приоритет може да помогне на планинските и полупланински общини, до които не се очертава скорошно прекарване на инфраструктура за природен газ. Това до голяма степен важи и за болшинството курортни градове, смятат от АБЕА. Ефектът ще е многократно по-голям, ако се стимулира масовото използване на битови котли за отопление, позволяващи да се намали количеството използвани досега дърва за огрев, каза Аджарова.

Първата централа

Първата централа в България, работеща на биомаса, е построена през 2002 г. в Априлци. Тя е по проект BIODIS на програмата "Екос увертюр" на Европейската комисия. От декември 2003 г. с отпадъчна дървесина се отоплява болница "Иван Скендеров" в Гоце Делчев. От смяната на горивото здравното
заведение спестява годишно около 37 000 евро, посочват от АБЕА. Статистиката на АБЕА показва, че в редица производствени и общински сгради вече има отоплителни съоръжения на биомаса. През май 2006 г. в Хасково се открива завод за отоплителни съоръжения, оползотворяващи биомаса. През декември 2006 г. в Банско е открита първата и най-голяма като мощност в България отоплителна централа на биомаса, използваща дървесни отпадъци.
Изграждането й е по инициатива на община Банско. Централата е с мощност 10 мегавата.
През 2007 г. е разработен проект "Изграждане на когенерация с използването на слама като биогориво" с грантово финансиране в размер на 1 553 850 евро от Международен фонд "Козлодуй". Технологията на проекта предвижда използване на 1200 тона слама за производството на газ и топлина за оранжериите и сградите на Селскостопанския институт "Образцов чифлик" край Русе". От газа чрез генератор с мощност 1,5 мегавата ще се добива
електроенергия за НЕК за 600 000 лв. годишно, сочат данните на АБЕА. През февруари 2009 г. е въведена в експлоатация и най-новата централизирана топлофикационна система в Ихтиман. Заменят се твърдото и течно горива с чипс във всички училища, детски градини, болница, читалище и още няколко стопански и административни постройки. Отоплителната централа има топлинна
мощност 3 мегавата и разполага с 8 км. нова топлопреносна мрежа.
За да се осигури суровина за новите "зелени" технологии от 2007 г. започва засаждането на 10 000 дървета край Димово, област Видин, върху площ от 90 дка, а също така и в района на Варна. Проектът обхваща и изграждане на фабрики за преработка на биомаса и производство на екологична енергия в района на Видин и Варна. Проект за изграждане на топлоцентрала с горивна база отпадъчната маса от земеделието се разработва в Никопол.
Предвижда се централа с мощност 10 мегавата да захранва бъдещата индустриална зона на града и общински сгради. Проектът е на стойност над 70 млн. лв.
До 2008 г. са инсталирани индустриални котли за изгаряне на дървесни отпадъци в "Свилоцел" край Свищов; край с. Баня за отопление на парници; в Хартиената фабрика в Стамболийски, в индустриалната зона на Хасково и други. Множество хотели, детски градини, болници също използват биогоривата за отопление вместо традиционните изкопаеми горива, посочват от АБЕА.
Лияна Аджарова коментира за БТА, че изработването на добри интергрирани проекти за повишаване на енергийната ефективност и смяна на горивото с по-евтино и екологично, каквото е биомасата, е много труден процес, защото много различни заинтересовани страни трябва да бъдат координирани. Трябва да се координират общини, горски стопанства и административни органи, собственици на горските площи, логистични фирми за доставка на материала,
както и заинтересовани страни, които да изградят и оборудват отоплителни централи и отделни сгради с подобен вид съоръжения, поясни Аджарова.
За всеки подобен проект трябва да се направи пълно проучване на цяла верига дейности - от генериране на отпадъка и идентификация на различните видове биомаса, през маршрутите на доставка, партньорството с различни фирми, изследване на възможностите за използване на "зеленото гориво", до залагането на определени технологии за изграждане на инсталациите, разказа
Аджарова. Отговорност на общините е да провеждат кампании, заедно с енергийните агенции сред населението за внедряване на такъв вид отопление, каза Аджарова. Според нея самите общински администрации трябва да дават пример на гражданите като подменят горивото първо в общинските сгради. Възможност за повишаване на информираността, за пред проектни инвестиционни проучвания и иновационни предложения дава програмата на ЕС "Интелигентна енергия на Европа", ресурсите й обаче не са насочени към директно финансиране на проекти, каза Аджарова.