Бира от мухлясал хляб + видео

Генерирането на отпадъци в Европа значително нарасна през последните години и продължава да расте. И все още повечето от тях отиват в сметищата. А това означава - загубени за винаги. В идеалния случай това не трябва да е така. Голямо количество храна, произведена в ЕС, се губи или прахосва под формата на промишлени и битови отпадъци, което включва домакинствата, магазините и супермаркетите. Само на ниво ЕС 40% от произведения хляб се изхвърля. Време е отпадъците да се ограничат до минимум и сегашните практики да се заменят с по-добри. Във фондация Елън Макартър главно се занимаваме да даваме изчисления за потенциала на кръговата икономика. Правим преглед на предимствата за фирмите и за страните. Използването на сметища е симптом на линеарния модел. Той предполага, че в икономиката има неща, които не пасват абсолютно никъде, и трябва да бъдат заровени, а това трябва да ни накара да се замислим дали системата е пригодна за целта, след като повечето от нещата трябва да бъдат заровени някъде, без да има надежда някога материалите отново да бъдат налични. Комисията в Европейския парламент по екология наскоро гласува да допълни предложението на ЕК по управление на отпадъците с увеличаване на процента на рециклиране, ограничавайки сметищата до 5% и намаляване с 1/2 прахосването на храните до 2030 г. Целите, които сме поставили в този пакет, са реално много амбициозни, но и прагматични, постижими цели. Несъмнено ще има необходимост да бъдат направени първоначални инвестиции, инвестиции както в съоръжения за складиране, така и в технологии и иновации, позволяващи новите продукти да имат различна употреба. Вярно е също, че ако се направи началната инвестиция, могат да се създадат работни места веднага. Вълнуващото нещо в кръговата икономика са числата. От началото, когато създадохме фондацията, започнахме да търсим икономически рационалното в този модел. Знаем, че в основната концепция на кръговата икономика има смисъл, ако се планира да се възстановяват материали, компоненти и да се валоризира всичко до най-високото възможно ниво. Това е главният смисъл, но трябва да се отчитат и икономиките. Това правим и сме доказали много пъти с всеки пореден доклад, че има икономически смисъл от кръговата икономика в сравнение с линеарната икономика. Към нас се обърна местният пекар Алтс, който има излишъци от хляб. Кръговата икономика е тази, която търсим. Пивоварят Алик след шестмесечно търсене изнамери една наистина добра рецепта. Със сигурност можем да снабдяваме Глазгоу. Всъщност трансформираме хляба в бира. И така възраждаме една много стара традиция. Първата бира, произведена от хляб, датира отпреди хиляди години. Бирата се прави чрез накисване на малцово зърно в топла вода. Добавяме хляб, сутрешни кифли, към малцовия ечемик, а това добавя плътност и вкус към бирата. Бирата е доста интересна, защото има нормалните качества на светло пиво, но с необичаен елемент на вкус към нея. Доста изкушаваща. Всъщност използваме храна, класифицирана вече като отпадъчна, но вместо да я изхвърлим, отново правим от нея храна. Ако това е успешно, ще стане така, че накрая ще използваме целия останал хляб и в крайна сметка ще се получи, че ще лишим сметищата от работа, защото всичкият хляб ще отива в бирата, но това ще стане след доста време. Ние сме още в началото, ще видим какво ще стане. Изглежда има истински консенсус за посоката, която трябва да поемем, и всички са около масата: частният сектор, общественият сектор, икономисти, НПО. Кръговата икономика, като цел, към която да се стремим, изглежда вдъхновява повечето от участниците. Надявам се, че е ясно за всеки, че кръговата икономика играе главна роля в индустриалното развитие на нашия континент. Трябва да е ясно на страните-членки, че не може да занижим нивото на амбициите си спрямо тази цел.

Видео на ЕвропарлТВ.