Битката за тютюна и пчелите

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург*
Субсидии за тютюнопроизводителите, нова схема на плащания за пчеларите, подпомагане на младите фермери. Това са големите победи за България в преговорите за Общата селскостопанска политика (ОСП). Двете неща, които загубихме, са въпросът за биоземеделието и правото България да получи пълния си пакет директни плащания през 2014 г., а не през 2016 г. За битките, съюзниците и детайлите от работата на европейските институции разговарях с евродепутата Мария Габриел. Срещам се с нея в кабинета й в Страсбург по време на майската сесия на Европейския парламент (ЕП). Първото ми впечатление - приятна млада дама с крехка физика. А второто - енергия, задълбоченост и твърдост при отстояването на позициите. „Мечтая си информацията от европейските институции да бъде събрана на едно място”, признава тя. Опитваме в рамките на разговора да обобщим най-важните за страната ни въпроси.

В момента текат триалозите между Европейската комисия (ЕК), Съвета на министрите и докладчиците от Европейския парламент по законодателните предложения за ОСП за периода 2014-2020 година. В края на месеца докладчиците ще направят отчет за свършеното досега. Отсега е ясно, че ще има линии, по които ще бъде постигнато лесно съгласие, но други са посочени като „червени линии”, от които нито Комисията, нито Съвета ще отстъпи. Най-същественото и, може би, най-проблематичното ще бъде обвързаността „производство-субсидиране”, каквато в сегашната ОСП не съществува.
Ето какъв е максималният дял, който страните-членки ще могат да използват от националния си пакет директни плащания, според предложенията на трите институции:

България подкрепя предложението на Европейския парламент за насочване на 15% от директните плащания към специфични сектори. В края на миналата година страната ни инициира обща декларация с призив за равностойно третиране на държавите-членки и увеличаване на размера на обвързаната подкрепа. Българската позиция е както за по-високия й дял, така и за включване на повече сектори, които да се подпомагат. Към декларацията досега са се присъединили Чехия, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Битката за тютюноприозводителите
Разумната позиция, според българския евродепутат, е да се отстъпи от процента „производство-субсидиране”, който ЕП предлага, но да има подпомагане за тютюнопроизводителите.

Съюзниците на България към момента не са малко, но трябва да се търси още подкрепа, защото натискът, особено от страна на Великобритания, е огромен. Британците са против ОСП да получава такъв голям бюджет. За тях трябва да се сложи край на това субсидиране, а още по-голям проблем, е когато се връщаме към традиционен тип субсидиране, коментира евродепутатът. Германците са разделени на две. В страната голямо влияние оказва избирателната област - там, където „зелената” тенденция е по-засилена, са категорично против, но има и такива, които разсъждават от гледна точка заетост и в този момент с тях може да се диалогира. Факт е, че досега има два типа поведение - категоричен отказ за диалог и неразбиране на ситуацията и готовност да бъдат чути аргументи, цифри и факти. Тук е важно да се подчертае, че въпросът няма нищо общо с борбата с тютюнопушенето, която самата Мария Габриел подкрепя.

Защита на националния интерес и висш пилотаж в политиката
Първоначално тютюнът не е включен в списъка на ЕК с допустими за субсидиране култури. Секторът е чувствителен за България.

Предвид тези цифри, дори ЕК призна, че има сектори, които са със социално-икономическа значимост. След внесена от Мария Габриел поправка, ЕП заличава списъка, което означава връщане към Приложение 1, където са включени всички сектори, включително розопроизводители, животновъди, зеленчукопроизводители, овощари. Евродепутати се обявиха към списъка да се добавят производителите на пилешко и свинско месо, но засега тази точка е проблематична за Съвета на министрите.
Според Мария Габриел още един аргумент в наша полза трябва непрекъснато да бъде изтъкван. Ако старите страни-членки са се модернизирали и в момента могат да мислят за климатични промени, то е защото в продължение на десетилетия са се възползвали от директните плащания. „Ние имахме само 5 години, а искат от нас да отговаряме на високи изисквания. Като че ли трябва да имаме повече смелост да им го казваме. Надявам се да намерим някакъв компромис, но не трябва да отстъпваме”, решена е Мария Габриел.
Добри новини за пчеларите и младите фермери
Друга важна точка в рамките на директните плащания е въпросът за пчелите. Евродепутатите подкрепиха поправка, отново внесена от Мария Габриел, за създаване на нова, финансирана с европейски средства, схема за плащане на пчелно семейство. Идеята е да бъдат подкрепени малките и средните производители. За България това означава 150-200 кошера. У нас пчеларите с над 500 кошера са 2%. Няма как да оправдаем пред ЕК, че искаме нова схема за 2% от хората в даден сектор, обяснява евродепутатът. Сега предстоят технически преговори и вероятно Европейският съвет и ЕК ще поискат детайли за какви производители става дума - регистрирани, нерегистрирани, колко пчелни кошера могат да имат, колко пчелни семейства.
Има съгласие и за младите фермери. Всяка страна членка може да дефинира това определение. Българската позиция - млад фермер е всеки земеделски производител до 40 години, регистриран през последните 5 години, преди да кандидатства. Предложението на ЕК за подпомагане на младите фермери е до 2% от националния пакет за директни плащания. България отстоява процентът да бъде задължително 2% и не по-малко.
Кой не може да получава субсидии?
ЕП изготви негативен списък, който ясно казва кой не трябва да получава субсидии. Другите две институции в триалога са изразили по-скоро съгласие с него. Това са железопътни и самолетни компании, фирми за недвижими имоти и др. Пример от обиколките на Мария Габриел в България показва защо е нужен този списък. През първата година има пасище, достатъчно земя и съответно субсидия, а на следващата някъде в провинцията идва софийска фирма за недвижими имоти и купува земята със съвсем други цели.
Таванът на субсидиите
Таван трябва да има и той, според Габриел и колегите й, е 300 хил. евро. Тук не са засегнати кооперациите, но са включени заплатите и данъците. Оказва се че, от тавана ще бъдат засегнати около 5-6% от земеделските производители.
Същевременно, до ЕП достига информация, че в Съвета на министрите настроенията са тази схема да не е задължителна, а съответната страна да прецени дали да я прилага. Проблемът е, че посланието към малките и средните производители е негативно.

Следва продължение.

*Със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в София.
 

Снимки: Архив