Битката за Централна Европа

Мартина Херанова, Natoaktual.cz

Съвременна Европа и нейният обединяващ елемент – Европейския съюз, се тресат из основи. Приближаващото оттегляне на един от ключовите членове на съюза и неспособността за справяне с мигрантската криза, както и с общата криза на идентичността в съюза, водят до неговото постепенно разрушаване и упадък. Противоречията между страните-членки се изострят, нараства и напрежението между изтока и запада в ЕС. В Централна Европа се появява нова разграничителна линия, която принципно ще промени ориентацията на региона в бъдеще. Протичащите сега геополитически промени ще повлияят на бъдещето на всички страни без изключение и само от избора на всяка от тях зависи по какъв път ще тръгнат те. Всичко това непосредствено ще повлияе и на вече съществуващото значимо регионално обединение – Вишеградската четворка.

Унгария и Полша „във възход“

Унгария начело с премиера Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ в началото на техния трети мандат е сред най-коносолидираните страни в региона. Вътрешнополитическите цели, които са в промени на модела на управление в държавата и установяване на контрол над държавния апарат, бяха постигнати. Благодарение на това сега Унгария може да провежда по-активна външна политика и да реализира стратегически планове на международната арена. Унгарското правителство отдавна не е доволно от политиката на Европейския съюз и смята за необоснована критиката, която идва от ЕС във връзка с унгарските антимиграционни мерки и вътрешна политика. За унгарското правителство защитата на националните интереси е на първо място. Унгарците са уверени, че Евросъюзът е длъжен да даде на страната им възможност да постигне поставените си цели и трябва да се отнася с разбиране към ценностите и своеобразието на унгарския народ. Така унгарското правителство иска да се подготви за възможно неблагоприятно развитие на събитията в Европа в бъдеще (например, ситуацията може да се изостри, ако Герчмания не се справи с последствията от миграцията) и да педотврати разпространяването на тези проблеми и в други държави от Централна Европа. Установявайки връзки на изток (с Русия), Унгария иска да се осигури в случай на пълен разпад на европейската общност и да запази за себе си място в новото геополитическо подреждане (при това Унгария също така не се отказва от своите ревизионистични амбиции, от които така и не ѝ се удаде да се избави). Полша взима за много неща пример от Унгария. Ярослав качински и неговата партия „Право и справедливост“ също така искат да променят Полша по собствен замисъл. Промените, засягащи вътрешния живот на държавата, са подлагани на още повече критики от страна на европейските институции, отколкото в случая с Унгария. Само че полското правителство не губи поради това популярност сред гражданите и след промените в началото на годината продължава да консолидира властта, за да продължи да управлява страната и след поредните избори. Също така полското правителство залага на защитата на националните интереси, като поставя акцент върху тези ценности, които са свързани с католическата вяра като част от своеобразна народна идеология. На работата на Евросъюза Полша гледа критично и то не само поради сегашната кампания против себе си, но и поради дълбоко вкоренилото се недоверие към Германия, която е безспорен доминиращ елемент в ЕС. Полша също така се тревожи от латентната тенденция Германия да върви към съглашение с Русия в ущърб на страните, намиращи се между тях двете. Готвейки се за по-нататъшно влошаване на ситуацията със сигурността в Европа и към промяна на геополитическия баланс, Полша поставя основния акцент върху създаването на собствени военни сили и укрепване на връзките с главния гарант за полската сигурност, каквито, според поляците, са Съдинените щати.

Политически упадък на Чешката република и Словакия

Бившите партньори в една федерация, Чешката република и Словакия, вече отдавна са отслабнали политически и страдат от вътрешнополитическа нестабилност, която много им пречи да отстояват своите национални интереси на регионално и общоевропейско равнище. Наистина, на Словакия в някаква степен ѝ се удава по-добре да се изявява, отколкото на Чехия. Дори независимо от скандала около партията „Курс“, който през пролетта доведе до оставка на правителството на Роберт Фицо, на словашката политическа сцена отдавна цари консенсус по отношение на външнополитическата линия на държавата. Словакия се ориентира към ядрото на Европейския съюз. И това, че Словакия прие единната европейска валута (единств3ена сред страните от Вишеградската четворка), е ясно потвърждение за това. Словакия иска да реализира своите национални интереси в рамките на Европейския съюз и не се отклонява особено от основното европейско течение, посоката на което задава германия. След принудителната оставка на Роберт Фицо като премиер и анонсирането на оттеглянето на президента Андрей Киска, тази тенденция ще се засили още повече, доколкото страната остава без силни фигури, притежаващи ясен поглед и решителност да ръководят независимо държавата. По такъв начин може да се очаква, че в словашката външна политика, която ще бъде формирана от група опитни в международните дела дипломати, националните акценти ще отслабнат. На международната сцена Словакия ще се превърне в привърженик на многостранните решения и ще се стреми да се сдобива с престижни дипломатически постове в международни организации. Поради това Словакия също така поставя акцент върху равнопоставеност с Русия, която може много да помогне на словаците в техните стремежи. Съвременна Европа и нейният обединяващ елемент – Европейския съюз, се тресат из основи.

Ако Словакия по същество доброволно се отказва от своите национални интереси, то Чешката република просто не е способна да даде ясно определение на нейните национални интереси. На чешката политическа сцена отдавна няма съгласие (дори между основните лица в държавата), поради което Чешката република се превърна в страна, където тези интереси могат да бъдат купени. Президентът Милош Земан откровено отстоява интересите на Русия и Китай, а новият премиер Андрей Бабиш замени националните интереси със своите собствени, търговски. При такива условия в чужбина ръководството на Чешката република в чужбина напълно сериозно вече не е възприемано и контактите с него са сведени до минимум. Имиджът на страната не може да бъде подобрен дори от чешката дипломация, която отдавна е обезоръжена и избутана на втори план. Чешкото политическо ръководство е равнодушно към текущите геополитически изменения, и никой не се замисля за бъдещото положение на страната в променяща се Европа. Акцент се поставя, на първо място, върху икономиката, което води до засилване на икономическата зависимост от Германия и признани и до признаване на привилегироваността на руските интереси в Чехия. Всичко това съответства на интересите на премиера и президента на републиката, но е далече от интересите на държавата и нейните граждани.

Новият играч – Австрия

Под ръководството на новия енергичен канцлер Себастиан Курц, оглавяващ коалицията между Австрийската народна партия и австрийската Партия на свободата, Австрия се завръща като значим играч в централноевропейското пространство и на европейската арена. Недоволството от политиката на Европейския съюз и Германия по миграционните въпроси доведе Австрия в лагера на страните от Вишеградската четворка. Преди всичко Австрия възстанови своите връзки с Унгария, своя бивш партньор в Австро-Унгарската империя. Сега Австрия се готви активно да отстоява своите национални интереси, потискани много години, и заедно с Унгария иска да си върне ролята на лидер на централна Европа. Целта на Австрия е да създаде нов силен блок от страни, който на ниво Европейски съюз би могъл да възразява на Германия и да постигне крайно важни изменения в работата на европейските институции така, че позициите на малките държави повече да не бъдат игнорирани.В тази връзка Австрия разчита на подкрепата на Италия и нейното ново правителство, което ясно даде да се разбере, че съвременната политика на европейската общност не съответства на италианските национални интереси. Скоро на Австрия ще ѝ се предостави възможността да зададе нов европейски курс, след като тя стане за половин година председател на Съвета на ЕС. При това австрийското правителство иска да действа по-активно и на по-високо международно равнище. Австрия планира да си върне статута на мост между Изтока и запада, който тя притежаваше по време на студената война, и да стане посредник между Русия и Съединените щати. Първите стъпки в това направление Австрия вече направи. По молба на руския президент тя влезе в ролята на посредник при организацията на неговата среща с американския президент и по този начин много помогна за възстановяването на диалога между двете държави.

Бъдещето на Централна Европа и ролята на страните от Вишеградската четворка

Така, както и други големи империи в миналото, съвременният Европейски съюз стигна до момента, когато са му необходими принципни реформи, иначе ЕС няма да избегне краха. Евросъюзът, както някога и Римската империя, се разделя на две части: на изток с неговите привърженици на традиционните християнски ценности, и на запад, чиито ценности са в упадък, а самият той буквално се се огъва под натиска на мигрантите. И тази нова граница между изтока и запада преминава именно през Централна Европа. Само че не всички централноевропейски страни разбират цялата сериозност на случващото се и са се подготвили за бъдещето развитие на събитията. Полша и Унгария, а сега и Австрия активизираха борбата за своите национални интереси, без да се колебаят заради тях да влизагт в конфликт с европейските институции, и даже с лидера на съюза – Германия. На свой ред Чешката република и Словакия, отслабени от вътрешни разправии, не могат, а често и не искат да предприемат активни действия в защита на националните си интереси. 

Позовавайки се на икономическите връзки, те вървят против сегашния курс на Германия и Евросъюза само на думи. По такъв начин в Централна Европа се случва ново преразпределение на силите, и лидер в този процес е Унгария, най-активният играч в региона, когото решително подкрепя Австрия и с известна доза сдържаност – Полша. Чешката република и Словакия не противоречат на своята история, на която е повлиял васалният манталитет, и не са готови и не искат да се противопоставят на политическия натиск на Германия и Русия. Засега бъдещият облик на Европа не е придобил ясни очертания. Въпреки това сегашните тенденции ясно говорят за това, кой претендира за най-значима роля в този регион и кой ще определя неговата по-нататъшна ориентация. Това не е Чешката република и не е Словакия. Ако те не променят своята политика, то тях ги очаква съдбата на безправни сателити, влиянието върху които ще поделят между себе си Германия и Русия. Ако Унгария, Полша и Австрия си обединят силите и влязат в единен силен блок, те могат да се опитат да повлияят на ставащото при съседите чрез Вишеградската четворка и на заставят двамата изоставащи партньори в това обединение да ги последват. Трябва да се помни, че в съвременна Европа без активната защита на своите национални интереси малките и средно големи държави нямат шанс в бъдеще сами да определят своята съдба. Вместо тях тя ще бъде решавана от други.

/Превод: БГНЕС