БНБ: 2.1% вероятна инфлация за 2011

Прогнозата на Българската национална банка за средногодишната инфлация през 2011 г. е тя да бъде двойно по-ниска от инфлацията през 2010 година. Това съобщи пред журналисти подуправителят на БНБ Калин Христов. Той бе сред участниците в годишната конференция на Euromoney във Виена.
Според прогнозите на БНБ за развитието на цените на храните, услугите и енергийните продукти инфлацията през 2011 г. вероятно ще бъде 2,1% на годишна основа, докато през 2010 г. по данни на БНБ инфлацията е била 4,4% на годишна база.
Причините за ускоряването на инфлацията през 2010 г. са най-вече по-високият акциз върху цигарите (1,3% от инфлационния натиск), поскъпването на петрола (1,7%) и повишението на цените на храните (0,84%), посочи Христов.
В икономиката няма инфлационен натиск, тоест няма повишено търсене, добави той. Прогнозата на БНБ за 2011 г. е базирана на очакванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за цените на горивата и храните, според която темпът на нарастване ще бъде по-слаб в сравнение с 2010 година. В България към това се добавя и запазване на цените на акцизните стоки.
Икономическата прогнозата на БНБ за 2011 г. е растеж от 3%, докато за 2010 г. по предварителни разчети нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) продукт е 0,3%. През 2011 г. в страната ще има и увеличено потребление, така че икономическият растеж няма да е движен само от износа, но и от вътрешното потребление, каза Христов. Бюджетният дефицит за 2010 г. се очаква да отчете по-ниски стойности от прогнозираните - около 4%, а по европейските стандарти за изчисление - около 3,5%, при дефицит от 4,7%.
За 2011 г. прогнозата е дефицитът да е около 2,5%, каза Христов.В частния сектор може да има повишение на заплатите, но не може да се допусне повишаване на разходите в публичния сектор, така че ако там има повишение на заплати, това може да стане само за сметка на преструктуриране и оптимизиране на ведомства коментира Калин Христов.През 2011 г. ще бъде пикът на лошите кредити при корпоративните клиенти, но за домакинствата този пик е отминал през 2010 г. заедно със стабилизиране на нивата на безработица, каза още Христов.Някои сектори на икономиката в България ще се възстановяват по-бавно от други и затова при корпоративното кредитиране все още може да има влошаване, прогнозира той.Очакванията на БНБ са заетостта през тази година да нарасне с 0,7% при 5,8 % спад през 2010 година. Според Христов голямото свиване на заетостта е било факт през 2010 година, докато сега ще има макар и слабо възстановяване на пазара на труда. Не може обаче да се очаква сериозно нарастване на заетостта, докато се разчита само на секторите, свързани с износ, защото, за да бъдат конкурентоспособни, те не трябва да имат високи разходи за работна ръка. Осезаемо увеличавана на заетостта ще е налице при нарастване на сектора на услугите, посочи Христов.
Отчетената в края на 2010 г. инфлация е 4.4%, а средногодишната й стойност за периода януари-декември 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. е 3%, съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите, позовавайки се на данни от НСИ. Сравнени с прогнозите на международните финансови институции и независимите анализатори, официалните данни са най-близо до прогнозираните от Министерството на финансите. В доклада към бюджета за 2011 година МФ заложи инфлация от 4.5% в края на годината и прогнозна средногодишна инфлация от 3.2%.
Динамиката на международните цени е с основен принос за инфлацията в България през 2010 година.
Възстановяването на равнищата на международните цени на суровините през 2010 г. имаше значителен принос за ръста на цените при хранителните и енергийните стоки в България. Допълнителен фактор за цените на суровините от внос бе и номиналната обезценка на еврото спрямо щатската валута.
Вътрешното търсене през изминалата година не беше проинфлационен фактор. В резултат на това инфлацията при нехранителните стоки и услуги (базисна инфлация) беше сравнително ниска - 0.4% в края на 2010 година.
Данните за инфлацията за 2010 г. са изчислени по хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва за икономически сравнения в рамките на ЕС.