БНБ: 3.7% БВП за 2019, 3.4% за 2021

В новия брой на на БНБ „Икономически преглед“ банката представя прогнозата си за основни макроикономически показатели за периода 2019–2021 г. Прогнозата е изготвена на база информация, публикувана към 24 юни 2019 г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 7 юни 2019 г.

Въз основа на допусканията за международната конюнктура очакваме растежът на външното търсене за български стоки и услуги да се забави през 2019 г. поради продължаващото отслабване на растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, както и поради очакванията за забавяне на икономическия растеж в Румъния и в някои страни от еврозоната. С изчерпването на негативния принос на Турция прогнозираме растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г.

За периода 2019–2021 г. очакваме цената на петролните продукти да се понижи спрямо 2018 г. в долари, докато цените на неенергийните продукти в долари първоначално да се понижат през 2019 г., но впоследствие да се покачат през 2020 г. и 2021 г.

Прогнозираме темпът на нарастване на реалния БВП на България през 2019 г. да възлезе на 3.7%, отбелязвайки ускорение спрямо 2018 г. Това ще отразява свиването на отрицателния принос на нетния износ, докато положителният принос на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП ще отслабне спрямо 2018 г. поради по-ниския растеж на частното потребление. За периода 2020–2021 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4% през 2021 г. Това ще се определя от свиването на положителния принос на всички основни компоненти на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП и по-слабия растеж на износа спрямо 2019 г. В сравнение с прогнозата, публикувана в бр. 4 на

„Икономически преглед“ от 2018 г., очакваме растежът на реалния БВП да бъде по-висок през 2019 г. и по-нисък през останалата част от прогнозния хоризонт.

Годишната инфлация се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г., възлизайки на 2.6%, след което да се забави и остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт. Очакванията ни за общата инфлация през 2019 г. остават без промяна спрямо прогнозата, публикувана в бр. 4 на „Икономически преглед“ от 2018 г., докато за 2020 г. прогнозата ни е ревизирана към по-ниска инфлация, а за 2021 г. към по-висока инфлация. Ревизиите отчитат най-вече промените в допусканията за динамиката на международните цени на основни стокови групи, както и някои вътрешни за България фактори. Рисковете за макроикономическата прогноза клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда, където има рискове от по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги.

Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции.Според оценките съществуват рискове за реализиране на по-висока инфлация от прогнозирания темп, които произтичат най-вече от възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти.

Наблюдаваната през 2018 г. тенденция към забавяне на глобалната икономическа активност се запази през първата половина на 2019 г. През полугодието глобалните индикатори, измерващи нагласите в сектора на промишлеността, сигнализираха за свиване на дейността, а тези в сектора на услугите продължиха да отчитат забавяне на растежа. Рисковете за световната търговия, породени до голяма степен от протекционистични мерки, предприети в хода на търговските преговори между САЩ и Китай, започнаха да се проявяват и темповете на растеж се забавиха значително в края на 2018 г. и началото на 2019 г. През второто тримесечие на 2019 г. централните банки на САЩ и еврозоната отчетоха влошаване на икономическата конюнктура и нарастване на рисковете за икономическия растеж. Както Европейската централна банка (ЕЦБ), така и Федералният резерв сигнализираха за евентуално преминаване към политика на парично стимулиране през втората половина на 2019 г., в случай че инфлацията и инфлационните очаквания запазят низходящата си динамика.

През втората половина на 2019 г. очакваме международната среда да продължи да ограничава растежа на външното търсене на български стоки и услуги. Основните фактори, които очакваме да окажат влияние върху външното търсене на български стоки и услуги, са свързани с негативните ефекти от протекционистичните мерки в световната търговия и произтичащото от тях забавяне на растежа на търговията и индустриалното производство в глобален мащаб и в частност в страните от еврозоната, които са основни търговски партньори на България. Същевременно влошената икономическа ситуация в Турция, както и повишената несигурност, свързана с излизането на Обединеното кралство от ЕС, ще продължат да бъдат рискови фактори с евентуални негативни ефекти върху външното търсене на стоки и услуги от България.

През периода януари – април 2019 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка се запази положително, като се наблюдаваше значително увеличение на излишъка спрямо същия период на предходната година в резултат на свиване на дефицита по търговския баланс при отчетен по-висок растеж на реалния износ на стоки спрямо този на вноса и благоприятни условия на търговия за България. През втората половина на 2019 г. очакваме положителното общо салдо по текущата и капиталовата сметка да се свие на годишна база като процент от БВП спрямо края на 2018 г. под влияние на увеличението на дефицита по статия „първичен доход, нето“ и в по-малка степен поради прогнозираното нарастване на дефицита по търговския баланс.

Нарастването на разполагаемия доход на домакинствата и на печалбите на фирмите в условията на повишена несигурност и липсата на сигурна алтернатива на спестяването в банките допринесе за ускорение на годишния темп на растеж на депозитите на неправителствения сектор през първите пет месеца на 2019 г. За същия период кредитът за нефинансовите предприятия и домакинствата продължи да нараства със сравнително високи темпове под влияние на запазващото се силно вътрешно търсене в икономиката и ниски лихвени проценти по кредитите. През второто полугодие на 2019 г. очакваме растежът на депозитите на неправителствения сектор да се запази на високи нива с тенденция към плавно забавяне. В условията на запазващо се силно вътрешно търсене очакваме растежът на кредита да остане сравнително висок. Лихвените проценти по кредитите ще се запазят близо до достигнатите ниски нива, което допълнително ще стимулира търсенето на кредити от домакинствата и фирмите. Фактори, които ще продължат да действат в посока по-слаб растеж на кредита за домакинствата, са изплащането от страна на правителството на отпуснати кредити по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и намаляването на обема на новите кредити по нея.

През първото тримесечие на 2019 г. растежът на реалния БВП се ускори спрямо предходното тримесечие и възлезе на 1.2%. За тази динамика допринесе в най-голяма степен частното потребление, докато останалите компоненти на вътрешното търсене и нетният износ имаха по-нисък положителен принос за растежа на верижна база.

Според сезонно изгладените данни през първото тримесечие на 2019 г. броят на заетите се повиши общо в икономиката, което се дължеше главно на сектора на услугите и на строителството. Равнището на безработица продължи да се понижава и достигна 4.8%, а коефициентът на икономическа активност на населението в трудоспособна възраст се повиши. Компенсацията на един нает в номинално изражение нарасна с 3.4% на верижна база, за което допринесоха всички сектори на икономиката.

През първите шест месеца на 2019 г. краткосрочните конюнктурни индикатори продължиха да дават преобладаващо положителни сигнали за развитието на икономиката. През втората половина на 2019 г. очакваме реалният БВП да продължи да нараства на верижна база, за което ще допринася вътрешното търсене. Нарастването на заетостта, повишаващите се номинални доходи от труд и задържащите се на ниски нива лихвени проценти се очаква да продължат да благоприятстват растежа на частното потребление. Прогнозираното подобряване на инвестиционната активност и нарастването на правителственото потребление също ще подкрепят нарастването на вътрешното търсене. Вследствие на тези фактори очакваме на тримесечна база растежът на реалния БВП през втората половина на 2019 г. да бъде между 0.8% и 1.1%. На годишна база се очаква икономическият растеж да следва тенденция към плавно забавяне.

Годишната инфлация през юни остана без промяна спрямо края на 2018 г., като възлезе на 2.3% с основен принос на базисните компоненти и групата на храните. Стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия бяха друга група с положителен принос за общата инфлация. В условията на понижаване на международната цена на петрола в евро на годишна база енергийните продукти имаха отрицателен принос за общата инфлация през юни. През втората половина на годината очакваме инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, да се ускори слабо под въздействие главно на енергийните продукти, при които се предвижда нарастване на цените вследствие на по-високата цена на петрола в евро на годишна база в края на 2019 г. Предвиждаме инфлацията в групата на услугите да се забави поради изчерпването на базови ефекти при услугите по настаняване и пътнотранспортните застраховки, но да остане със сравнително висок принос за общата годишна инфлация.

Инфлацията при храните също се очаква да остане с висок принос за инфлацията главно под влиянието на вътрешни факто