БНБ готова да реагира при банков проблем

Централната банка на България очаква, че провежданата оценка на качеството на активите и предстоящите стрес тестове на кредитните институции в страната ще засилят доверието в банковия сектор, но БНБ е и готова да действа, ако в някоя от банките бъдат открити проблеми, каза управителят й пред Ройтерс.

Балканската държава започна проверка на състоянието на своите 22 банки след краха на четвъртата по големина банка през 2014 г. Резултатите ще бъдат публикувани през август.

„Очакваме оценката на качеството на активите да потвърди стабилността на банковата ни система,” каза управителят Димитър Радев в интервю за Reuters Eastern Europe Investment Summit.

„В същото време, ние сме напълно подготвени да предприемем действия за справяне с всякакви евентуални проблеми в отделни банки в рамките на вече установената рамка за възстановяване и преструктуриране.”

Радев заяви, че сега България е много по-добре подготвена да се справи с всеки банков проблем, отколкото през 2014 г., когато масовото теглене на средства доведе до фалита на Корпоративна търговска банка и предизвика най-голямото финансово сътресение в страната от 90те години насам.

Общата капиталова адекватност на българската банкова система бе 22.9% в края на март, а ликвидността й бе 37%, според данните на Централната банка.

България прие режима на ЕС за възстановяване и преструктуриране на банки и създаде институциите, с което да бъде възможно прилагането на пазарно-базирани решения и използването от страна на банките на собствени средства, ако това е необходимо.

Освен това, финансовото министерство създаде фискален резерв от около 5 милиарда лева (2.85 милиарда щ.д.), който би могъл да се използва в подкрепа на банките, ако проблемите не могат да бъдат решени чрез пазарни трансакции.

„Резултатът от проверките вероятно ще ускори консолидацията във фрагментирания банков сектор на България”, заяви Радев.

Проверките ще помогнат на банките и да оценят по-добре кредитните рискове и ще доведат до намаляване на процента на необслужваните кредити, който като цяло остана непроменен на около 20% от общите активи в края на март, добави той.

Радев отбеляза, че е отчетено адекватно покритие за необслужваните кредити както по отношение на провизиите, така и на излишъка от капитал, които заедно покриват над 100 процента от необслужваните кредити в края на март.

„Това би следвало да ограничи кредитния риск на ниво система,” подчерта той, като добави, че очаква прегледът на активите и стрес тестовете да консолидират тенденция на спад на необслужваните кредити.

Радев посочи, че прогнозата на Централната банка е за икономически растеж от 2.2 процента тази година, по-нисък от отчетените 3% през миналата година. Прогнозата за 2016 г. би могла да се коригира нагоре след годишния растеж от 2.9 процента за първото тримесечие, ако външната среда се подобри и вътрешното търсене продължава да расте.

Тестовете, заедно с предстоящата Програма за оценка на финансовия сектор (FSAP) на Международния валутен фонд и Световната банка, ще спомогнат за очертаване на дискусиите за това как и кога България ще се придвижи напред към целта си за присъединяване към еврозоната.

България, която е член на ЕС, няма набелязана дата за приемане на еврото и западните дипломати са на мнение, че преди да се кандидатира, тя трябва да покаже, че банките й са обект на надежден надзор, както и че подхожда сериозно в борбата с корупцията и организираната престъпност.

„Фокусът ни в настоящия момент е върху предпоставките, на които трябва да отговаря банковият сектор: силен банков надзор, добре установена рамка за възстановяване и преструктуриране на банки и, разбира се, независим преглед на финансовата ситуация,” сподели той.

„Ние, обаче, не забравяме, че съвкупността от предварителни условия надхвърля банковия сектор, както и че присъединяването към еврозоната е двупосочен процес.”