БНБ: Инфлационният натиск е силен

Инфлацията при храните се установи на високо ниво в рамките на четвъртото тримесечие на миналата година, като продължи да има най-голям принос за общата инфлация. В същото време инфлацията при услугите продължи да се ускорява и в края на 2022 г. През декември м.г. при около 65 процента от групите стоки и услуги в потребителската кошница се наблюдаваше двуцифрена инфлация (спрямо 14 процента от групите в края на 2021 г.).

Това се посочва в изданието на БНБ "Икономически преглед", бр. 4 от 2022 г., публикувано днес на интернет страницата на Централната банка. Тримесечното издание представя информация и анализ на външната среда, на основните макроикономически показатели на българската икономика и разглежда динамиката на потоците по платежния баланс и паричните и кредитните агрегати. Представят се количествени оценки за развитието на българската икономика в краткосрочна перспектива и средносрочни прогнози за основни макроикономически показатели за страната ни. Брой 4 на изданието е представен на УС на БНБ на заседанието му на 23 февруари т.г. В него са използвани статистически данни и информация, публикувани до 2 февруари т.г.

Процесите показват, че в края на 2022 г. инфлационният натиск в икономиката остава силен, независимо от отслабването на проинфлационното влияние на външната среда по линия на енергоносителите, се посочва в анализа. Сред факторите, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасят за формирането на висока инфлация през цялата изминала година, се посочват нарастването на разходите за труд на единица продукция и растежът на разходите за крайно потребление на домакинствата. Отбелязва се още, че фискалната политика има разнопосочно влияние върху инфлацията в отделните групи на ХИПЦ (хармонизирания индекс на потребителските цени).

След отчетеното през първите девет месеца на 2022 г. съществено ускоряване на годишния растеж на потребителските цени (до 15,6 процента през септември), през четвъртото тримесечие се наблюдава известно забавяне на инфлацията, която е 14,3 процента през декември м.г., посочват от БНБ и добавят, че динамиката се определя главно от проявлението на преки ефекти от отчетеното в края на 2022 г. съществено забавяне на годишния растеж на цените на петрола и природния газ на международните пазари. 

В анализа се отбелязват предприетите през 2022 г. редица дискреционни мерки под формата на субсидии за отделни продукти и намаление на косвени данъци (акцизни ставки и ДДС), ориентирани главно към енергийните суровини и храните, с цел смекчаване на проинфлационното влияние на международната среда. В същото време по-високият на годишна база размер на нетни фискални трансфери към домакинствата и възнаграждения в бюджетната сфера подкрепяха растежа на частното потребление и бяха предпоставка за ускоряване на инфлацията при по-чувствителните към търсенето компоненти на ХИПЦ, като например услугите, посочват от БНБ. Паричните условия в страната са друг фактор с потенциално проинфлационно влияние, тъй като силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по депозити и кредити допълнително подкрепяха растежа на частното потребление, се отбелязва в анализа.

В анализа се отчита повишаване на инфлацията при храните до 25,0 процента през декември м.г. (спрямо 8,1 процента в края на 2021 г.). Тази група имаше най-голям положителен принос за общата инфлация, което се дължеше както на преработените, така и на непреработените храни. В групата на непреработените храни е регистрирано повишение на цените от 22,3 процента на годишна база през декември м.г. (спрямо 6,0 процента за същия период на 2021 г.). Посочва се, че най-голям принос за поскъпването на непреработените храни са имали подгрупите "месо и месни продукти" и "плодове и зеленчуци", като това може да се обясни с по-високите цени на вноса на тези продукти, както и с повишените разходи за местно производство в съответствие с поскъпването на продуктите и услугите, използвани за междинно потребление в селското стопанство.

Годишната инфлация в групата на преработените храни достига 26,3 процента през декември миналата година (при 9,2 процента в края на 2021 г.), се отчита още в анализа, а най-голям положителен принос за това има подгрупата "мляко, млечни продукти и яйца", следвана от "хляб и зърнени храни" и "захар и шоколадови изделия". Поскъпването на тези храни се определяше от възходящата динамика на цените на вноса, както и от растежа на цените на производител в преработващата промишленост в условията на съществено поскъпване на селскостопанската продукция в страната и по-високи разходи на фирмите за заплати, електроенергия, горива и други материали.

Базисната инфлация, която включва цените на услугите и нехранителните стоки, следва тенденция към устойчиво ускоряване през цялата 2022 г. и достига 11,9 процента през декември (спрямо 3,2 процента в края на 2021 г.), се посочва в анализа. За тази динамика допринася повишението на цените както в групата на нехранителните стоки, така и на услугите.

Отчита се повишаване на икономическата активност в страната през третото тримесечие на миналата година с 0,6 процента на верижна база според сезонно изгладени данни, но забавяне на растежа на реалния БВП на годишна база, който възлиза на 2,9 процента (спрямо 3,9 процента през предходното тримесечие). Повишаване на икономическата активност на годишна база е отчетено в секторите "индустрия (без строителство)" и "услуги". Заетостта се повишава с 1,2 процента на годишна база благодарение главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите, се посочва още в анализа. Отбелязва се, че компенсацията на един нает продължава да отчита високи темпове на растеж на годишна база, подкрепена както от повишените инфлационни очаквания в страната, така и от засиленото търсене на труд в условията на нарастваща икономическа активност и увеличаващ се недостиг на работна сила. Конюнктурните индикатори през четвъртото тримесечие на 2022 г. сочат, че на верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с отчетения през третото тримесечие, пише в анализа. Прогнозира се отслабване на икономическата активност през първата половина на 2023 г., за което ще допринасят прогнозираното понижение на запасите в икономиката и очакваният по-слаб износ на стоки вследствие на влошаващата се глобална икономическа обстановка и на специфични за България фактори.

В анализа на БНБ се отбелязва и тенденцията през миналата година към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система, която се определя от депозитите на нефинансовите предприятия. Нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията, за което повлия същественото поскъпване на енергийните ресурси, както и растежът на номиналните обороти в търговията допринасят за силния растеж на фирмените депозити. Допълнителен фактор за растежа на депозитите през годината е запазващата се слаба инвестиционна активност на фирмите, посочват от БНБ. Отбелязва се още, че от началото на третото тримесечие тенденцията към забавяне на годишния темп на растеж на депозитите на домакинствата е преустановена, което вероятно е повлияно от отмяната от големите търговски банки на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер и от започналото постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите.

През 2022 г. темповете на растеж на кредитите за неправителствения сектор се запазват високи в условията на силно отрицателни равнища на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система, пише в анализа. Посочва се, че търсенето на кредити от предприятията е било предимно с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите за доставки и повишена несигурност в икономическата среда. Отчетеният спад на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на годината, затягането на стандартите на банките за отпускане на кредити, както и започналото от края на третото и продължило през четвъртото тримесечие на 2022 г. плавно повишение на лихвените проценти по новите кредити, в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната, допринесоха за известно забавяне на растежа на фирмените кредити през последните месеци на годината, посочват от БНБ. Ниските в исторически план нива на лихвените проценти и ускоряването на инфлацията стимулираха търсенето на потребителски и жилищни кредити, като растежът на жилищните кредити остана висок през цялата година, а при потребителските кредити той слабо се забави в края на 2022 г., се отчита в анализа на БНБ.