БНБ: Кризата свършва в края на Q2

През третото тримесечие на 2021 г. глобалните конюнктурни индикатори показваха заба­вящ се темп на възстановяване на световната икономическата активност. Забавянето бе по­силно изразено в сектора на услугите, вследствие на разпространението на по­заразен вариант на коронавируса в глобален мащаб, докато по­умереното забавяне в промишленост­ та се дължеше на продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки на стоки, суровини и оборудване. Това се отбелязва в резюме на  редовния „Икономически преглед“, бр. 3 от 2021 г. на БНБ.

Глобалната инфлация продължи да нараства с бързи темпове през третото тримесечие на 2021 г., което отразяваше поскъпването на енергийните продукти,
както и на редица стоки, дължащо се на затрудненията във веригите за доставки, на пови­ шението на цените на основни неенергийни суровини, както и на продължаващо нарастване на потребителското търсене при силно стимулираща фискална и парична политика.

През периода централните банки на САЩ и еврозоната запазиха стимулиращите си парични поли­тики без промяна, като от Федералния резерв изразиха очаквания за скорошно постепенно   изтегляне на количествените стимули с оглед хода на икономическото възстановяване. Две­те централни банки запазиха вижданията си, според които възходящата инфлационна динами­ка се дължи на временни фактори, свързани с прехода към нормализиране на икономическите дейности след здравната криза, породена от разпространението на COVID-19.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. очакваме външ­ното търсене на български стоки и услуги да отчете на годишна база значителен растеж в съответствие с международната конюнктура, както и поради ефект от ниската база през съответните периоди на предходната и на текущата година. Основно допускане при изгот­вянето на прогнозата, свързано с развитието на пандемията от COVID-19, е че негативни­те макроикономически ефекти от противоепидемичните мерки в страните от еврозоната ще са ограничени поради постепенното адаптиране на поведението на икономическите аген­ти към тях.

През първите седем месеца на 2021 г. бе отчетено свиване на излишъка по общото салдо на текущата и капиталовата сметка на България спрямо същия период на 2020 г. главно в резултат на по­големия дефицит по търговския баланс и по статията „първичен доход, нето“. През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. очакваме излишъкът по общото салдо на текущата и капиталовата сметка в процент от БВП да се повиши спрямо края на 2020 г.

Основно влияние за това ще имат увеличението на излишъка при търговията с „други услуги“, при които прогнозираме продължаване на наблюдаваната
от началото на годината тенденция, както и очакваните по­високи нетни приходи от услуги, свързани с пътувания.

През първите осем месеца на годината депозитите на неправителствения сектор в бан­ковата система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове, за което доп­ринесоха ускореното нарастване на доходите от труд и продължаващото поддържане от домакинствата на спестявания с предпазен мотив, както и все още ограничената инвести­ционна активност на фирмите.

От март годишният растеж на кредита за частния сектор следваше тенденция към плавно ускоряване най­вече под влияние на силната възходяща дина­мика при кредита за домакинства. През прогнозния хоризонт очакваме растежът на депози­тите на неправителствения сектор слабо да се забави в съответствие с прогнозираното нарастване на частното потребление.

Предвижданото постепенно възстановяване на инвес­тиционната активност, положителните перспективи за пазара на жилища и запазващите се ниски нива на лихвените проценти ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор.

През второто тримесечие на 2021 г. БВП на България в реално изражение се понижи с ­0.3% на верижна база, въпреки че приносът на отделните подкомпоненти предполагаше засилване на икономическата активност на верижна база. Според сезонно изгладените от НСИ данни частното потребление и нетният износ на стоки и услуги имаха положителен принос за рас­ тежа на икономическата активност през тримесечието, което беше само частично компен­сирано от понижение на правителственото потребление и инвестициите в основен капитал.

При брутната добавена стойност се наблюдаваше сходна динамика, като общо за икономика­та на верижна база тя отчете спад през второто тримесечие на 2021 г., докато във всички основни сектори на икономическа дейност (селско стопанство, индустрия и услуги) се наблю­даваше увеличение на добавената стойност. През второто тримесечие условията на пазара на труда се подобриха, като беше отчетено нарастване на заетостта на тримесечна база,понижение на равнището на безработица, както и повишение на номиналната компенсация на наетите.

Конюнктурните индикатори през третото тримесечие на 2021 г. дават индикация за задържане на икономическата активност на нива, близки до отчетените през второто три­ месечие на годината.

При реализиране на допускането, че започналото от август 2021 г. усложняване на епидемичната обстановка в България ще бъде овладяно чрез прилагането на мерки, които ще имат ограничен ефект върху икономическата активност, през четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. очакваме реалният БВП да се повиши и да достигне равнището си отпреди пандемията от COVID-19.

Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, продължи да се ускорява и възлезе на 4.0% през септември 2021 г. (0.0% през декември 2020 г.). Повишението на цените беше широкообхватно по компоненти на ХИПЦ и отразяваше едновременното действие на проинфлационни фактори по линия както на външната, така и на вътрешната макроикономическа среда.

Енергийните продукти (без тези с административно определяни цени) и храните имаха най­ висок положителен принос за общата инфлация през септември в условията на значително покачване на годишна база на цените на основни суровини на международните пазари. Базис­ната инфлация също се ускори в условията на растеж на крайните потребителски разходи на домакинствата и по­високи производствени разходи на фирмите.

Административно опре­деляните цени продължиха да допринасят за общата инфлация, което се дължеше главно на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране по­високи цени на електроенер­ гията, топлинната енергия и газообразните горива.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. очакваме инфлацията да продължи да се повишава, след което растежът на ХИПЦ да се забави в началото на 2022 г. в съответствие с тех­ническите допускания за по­слабо поскъпване на годишна база на храните и на петролните продукти на международните пазари спрямо съответния период на 2021 г.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като ориентирани към по­силно нарастване на цените от заложеното в базисния сценарий и произтичат главно от възмож­ността през прогнозния хоризонт да се запази възходящата тенденция при цените на елек­троенергията, природния газ и други основни суровини.

Допълнителен риск за реализиране на по­висока от прогнозираната инфлация произтича от вероятността фирмите да предприе­мат увеличения на заплатите на служителите като индексация спрямо ускореното нараства­не на потребителските цени и да пренесат това увеличение в крайните цени, в резултат на което ефектите от текущото засилване на инфлацията да бъдат по­продължителни във времето.