БНБ: Лихви по депозите много ниски

През 2016 година  БВП на България ще расте с 2 - 2,1% и с 2,7% през 2017 г., прогнозира годишен икономически анализ на БНБ. Очакванията са през втората половина на 2016 г. заради по-скъпите международни суровини България да излезе от двегодишната дефлация и да отчете инфлация от 1%. Прогнозата за 2017 г. е за ускоряване на инфлацията до 1,6%, което ще съживи производството. Лихвите по депозитите ще продължат да падат, като средната доходност на година може да е под 1,1% в следващите две тримесечия. Броят на банките, предлагащи лихви над 1,5%, ще намалява, а ще се увеличават тези, даващи по-ниска доходност, прогнозират от БНБ.

Ето още подробности от анализа.

През първото тримесечие на 2016 г. общият индекс на международната конюнктура отново се понижи, като продължи да сигнализира за бавно подобряване на икономическата активност в глобален мащаб, се отбелязва в годишен анализ на БНБ. По-ниският показател за международната конюнктура се дължеше главно на спада на индекса на услугите. За разлика от последното тримесечие на 2015 г. понижението на общия индекс бе резултат изцяло от влошаването на очакванията за икономическата активност в развитите икономически региони, като САЩ, еврозоната и Япония. Конюнктурните индикатори, отразяващи икономическата активност в развиващите се държави, се стабилизираха. Това се дължеше главно на умереното подобрение в края на първото тримесечие на индикаторите за Китай, което до голяма степен отразяваше ефекта от предприетите през периода стимулиращи мерки от страна на правителството и Народната банка на Китай.

Глобалната инфлация остана относително стабилна през първите месеци на 2016 г., като ефектът от продължаващия спад на международните цени на основни стокови групи през периода до известна степен бе компенсиран от обезценката на валутите на някои от развиващите се икономики, което доведе до повишение на инфлацията в тях. В развитите икономики обаче инфлацията остана на много ниско равнище, което стана причина за предприемането на поредица от допълнителни мерки по паричната политика от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Япония.

България

Влошаването на международните конюнктурни индикатори в началото на 2016 г. даде основание на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК) да понижат прогнозата си за растежа на реалния БВП на еврозоната за тази година. Очакваният по-нисък растеж в региона вероятно ще доведе до по-слабо нарастване на годишна база на външното търсене на български стоки и услуги през третото и четвъртото тримесечие на 2016 г.

У нас през 2015 г. се наблюдаваше нарастване на излишъка по текущата и капиталовата сметка на годишна база, като тази тенденция се запази и в началото на 2016 г. Определящи фактори за тези тенденции бяха свиването на търговския дефицит и нарастването на излишъка по капиталовата сметка. Свиването на търговския дефицит се дължеше както на по-високия реален растеж на износа спрямо този на вноса, така и на благоприятните условия на търговия през периода.

Нарастването на излишъка по капиталовата сметка бе свързано с увеличението на получените капиталови трансфери по програми на ЕС. Наблюдаваното нарастване на излишъка по текущата и капиталовата сметка на годишна база в края на 2015 г. и в началото на 2016 г. беше отчасти ограничено от увеличаващите се изходящи плащания по линия на инвестиционния доход. През второто и третото тримесечие на 2016 г. очакваме излишъкът по текущата сметка да нарасне като процент от БВП спрямо нивото си от 2015 г. главно поради продължаващо свиване на дефицита по търговския баланс, а излишъкът по капиталовата сметка да започне да се понижава. В резултат на тези две тенденции общото салдо по текущата и капиталовата сметка слабо ще се повиши като процент от БВП.

В началото на 2016 г. тенденцията към нарастване на привлечените средства от неправителствения сектор в банковата система се запази независимо от продължаващото понижение на лихвените проценти по депозитите. Kъм февруари 2016 г. депозитите на домакинствата и нефинансовите предприятия отбелязаха растеж на годишна база съответно от 6.7% и 14.3%. Кредитната активност остана ниска, като влияние за това, освен слабото търсене, оказаха и предприетите от банките действия по оптимизиране на балансите им през изминалата 2015 г. и първите два месеца на тази година. Очакванията ни за второто и третото тримесечие на 2016 г. са привлечените средства от неправителствения сектор да продължат да нарастват поради запазване на висока склонност на домакинствата да спестяват. Реализацията на рискове, свързани със запазването на слаба кредитна активност в началото на 2016 г. и допълнителни продажби на кредитни портфейли от страна на банките, които задържат номиналния растеж на кредита за частния сектор, определят очакванията ни за продължаващ спад на вземанията от неправителствения сектор на годишна база. В условията на възстановяване на икономическата активност и продължаващо понижение на лихвените проценти по кредити очакваме постепенно намаляване на темповете на спада на вземанията от неправителствения сектор на годишна база. Лихвените проценти по нови срочни депозити се предвижда да продължат бавно да се понижават в прогнозния хоризонт, което в съчетание с високата ликвидност в банковата система ще допринася за запазване на тенденцията към спад и при лихвените проценти по кредити.

През четвъртото тримесечие на 2015 г. реалният БВП нарасна с 0.7%. Основен принос за растежа през тримесечието имаше нетният износ, което отразяваше по-високия растеж на износа спрямо този на вноса на стоки и услуги на верижна база в реално изражение. Положителен принос за растежа имаха и частното потребление и бруто образуването на основен капитал. Краткосрочните конюнктурни индикатори през четвъртото тримесечие на 2015 г. и през първото на 2016 г. дават предимно позитивни сигнали за развитието на икономиката. Очакваното възстановяване на търсенето на стоки и услуги, запазването на ниски цени на петрола, положителните нагласи на домакинствата и фирмите и високото натоварване на производствените мощности ще създават условия за нарастване на заетостта и инвестиционната дейност на фирмите. Въпреки това високата несигурност на международната конюнктура вероятно ще продължи да допринася за по-предпазлива инвестиционна и разходна политика на фирмите. Очакванията за частното потребление са за растеж на верижна база, а частните инвестиции да останат слаби през второто и третото тримесечие на 2016 г. Очакваме правителствените инвестиции да се понижават на верижна база през този период вследствие на по-бавното стартиране на нови инвестиционни проекти, финансирани от фондовете на ЕС през новия програмен период 2014–2020 г. В реално изражение износът на стоки и услуги ще нараства с малко по-високи темпове в сравнение с вноса на стоки и услуги. Според описаната динамика по компоненти се очаква верижният растеж на БВП през второто и третото тримесечие на 2016 г. да се забави слабо спрямо наблюдаваните темпове през съответните тримесечия на 2015 г.

През първото тримесечие на 2016 г. понижението на крайните потребителски цени се засили и инфлацията възлезе на -1.9% към март (-0.9% в края на 2015 г.). Основен принос за задълбочаването на спада имаха понижаващите се международни цени на петрола, които допринесоха за значителното поевтиняване на транспортните горива, а също и на транспортните услуги и някои административно определяни цени, които се влияят косвено от цените на горивата. По-ниските вносни и вътрешни цени на някои селскостопански продукти допринесоха за отчитането на дефлация при групата на храните през март, докато засилването на дългосрочната тенденция към поевтиняване на телекомуникационните услуги допринесе за формирането на дефлация при групата на услугите. При другите основни групи стоки и услуги цените останаха стабилни. Очакваме инфлацията през второто и третото тримесечие на 2016 г. да остане отрицателна, което ще се определя главно от наблюдаваното в началото на годината понижение на международните цени на горива, храни и основни суровини.