БНБ: Необходимост от допълнителни буфери за банките

За централните банки, в това число и за БНБ, изтеклата година премина под знака на усилията за овладяване на инфлацията и успокояване на финансовите пазари чрез внимателно прилагане на по-рестриктивна парична политика, насочена към ограничаването на кредитната експанзия и оттам на търсенето. Това пише управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в своя статия, поместена в “Тримесечния бюлетин“ на Асоциацията на банките в България (АББ).  

Кредитната активност, макар и с по-ограничени темпове на растеж спрямо 2022 г., остана висока през 2023 г. в условията на устойчиво нарастване на депозитите, бавно пренасяне на световния процес на повишаване на лихвените проценти към лихвените проценти за домакинствата и при стабилна капиталова позиция на банките. В контекста на високата инфлация у нас, подхранвана отчасти и от фискалната експанзия, и силния растеж на заплатите, и частното потребление, БНБ повиши до 12 на сто задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства, изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този начин възможностите за кредитиране.

Същевременно, за да съхрани устойчивостта на банковата система спрямо рисковете, породени от финансовия и бизнес цикли, БНБ последователно повиши нивото на антицикличния капиталов буфер от 0,5 процента през 2021 г. до 2 процента през 2023 г. За устойчивата капиталова позиция на банките допринася и поддържането на буфера за системен риск на ниво от 3 на сто, припомня Димитър Радев предприетите мерки и мотивите за тях в своята публикация. 

На фона на предприетите мерки на паричната политика, 2023 беше поредната силна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е сред най-добре капитализираните в Европейския съюз. Ликвидната позиция се запази много висока с нива на покритие и нетно стабилно финансиране, значително над регулаторните изисквания. Печалбата на банковата система е солидна, с основен принос от нетния лихвен доход. Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да намалява до исторически най-ниски нива във всички основни сегменти на кредитния портфейл, така управителят на централната банка обобщава състоянието на сектора. 

Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. обаче създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, а също така и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система. Това на свой ред може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г. Такава мярка може да бъде пример налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата, пише Димитър Радев.

Според него този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства пред банковия сектор през тази година, като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити. Материализирането на тези предизвикателства би оказало натиск върху печалбите на банките, чиито значителни ръстове през 2023 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от забавянето на пренасянето на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите. Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г., е посланието на гуверньора на БНБ.

Димитър Радев уверява, че от БНБ са готови да въздействат допълнително върху кредитната дейност у нас както чрез пълния набор от инструменти на макропруденциалната политика, така и чрез ограничените инструменти на паричната политика, с които разполага. Целта на тяхното използване при необходимост би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на адекватно равнище и изтегляне на допълнителна ликвидност, което би създало предпоставки за намаляване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този начин и за потискане на инфлацията и увеличаване на вероятността за изпълнение на критерия за конвергенция, свързан с ценовата стабилност. 

Приоритет на БНБ през тази година остава активната работа по финалната фаза от подготовката за пълноправното членство на България в Икономическия и паричен съюз (ИПС) на ЕС (еврозоната), главно по линия на законодателството, информационната свързаност и логистичното осигуряване на процесите по печатането на евробанкноти и изсичането на евромонети с национална страна, тяхното транспортиране и съхранение.

“Перспективата за пълната интеграция на страната ни в еврозоната, поставя паричния ни режим на прага на  исторически важна промяна, която качествено ще надгради начина, по който провеждаме парична политика в страната,“ смята управителят Радев. “Монетарните условия у нас при прехода между двата парични режими ще зависят не само от развитията в еврозоната, но и от развитията в страната, включително по отношение на  инфлацията, растежа на икономиката, фискалната позиция, кредитния риск“.

Нещото, което според Димитър Радев, ще определя в най-голяма степен посоката на паричната ни политика в краткосрочен план, е моментът на присъединяването на страната към еврозоната. 

“Ако в средата на годината Съветът на ЕС реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2025 г., ще преминем към плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ, намалявайки ги до 1 на сто, съгласно регламентираното равнище за всички страни от еврозоната,“ обяснява той. “Ако обаче решението бъде отложено, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията, и ще доведе най-вероятно до допълнително затягане на монетарните условия в страната. Следователно, до късната пролет на тази година всички опции са отворени".

Димитър Радев е убеден, че ролята на БНБ, с приемането на страната в еврозоната, ще се промени съществено както при вземане на решения по отношение на паричната политика, така и при нейното прилагане. Защото в условията на еврозоната, пише той, решенията се вземат централизирано от ЕЦБ и се прилагат децентрализирано от националните централни банки. Следователно, БНБ ще участва чрез нейния управител във вземането на решенията, използвайки пълния набор от инструменти на паричната политика, включително да определя основен лихвен процент на паричната политика и да извършва операции на открития пазар, и ще ги прилага на територията на страната. 

В същото време, присъединяването към еврозоната ще осигури пряк и бърз пренос на паричната политика на ЕЦБ към българската икономика, без за това да са необходими допълнителни мерки от БНБ, каквато е сегашната практика. Ще отпадне и необходимостта от поддържане на огромни ликвидни буфери в българската банкова система, на практика замразени ресурси, които иначе биха подпомогнали растежа на българската икономика. Наред с другото, необходимостта от поддържането на значителни ликвидни буфери произтича от нормативно силно ограничената, на практика - несъществуваща в момента, функция на БНБ като кредитор от последна инстанция, посочи Димитър Радев. 

“БНБ ще продължи да работи за постигането на ценова стабилност и устойчивост на банковия сектор у нас, в контекста на перспективата за присъединяването на страната ни към еврозоната, с отчитане на вероятни рискове от влошаване на кредитните портфейли в условията на възможно по-бавно възстановяване на световната и европейската икономики,“ обобщава в края на своята статия Димитър Радев задачите пред централната банка през тази година. “До момента на пълноправното ни членство в еврозоната, ще продължим да прилагаме антициклично инструментите на паричната политика според възможностите на Паричния съвет, така че максимално да спомогнем за конвергенцията на инфлационните процеси у нас до референтните стойности съгласно критериите от Маастрихт и с отчитане на вторичните ефекти върху банковия сектор и икономическата активност“. 

Статията на управителя на БНБ в бюлетина на АББ завършва, че при благоприятен сценарий, с решение за присъединяване на България към ИПС от 1 януари  2025 г., ще ускорим практическата подготовка за въвеждането на еврото и ефективното включване на БНБ в дейността на ЕЦБ и централните банки от еврозоната, ще предприемем стъпки и за плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ.