БНБ очаква 3.6% ръст за 2017

През третото и четвъртото тримесечие на 2017 г. външното търсене на български стоки и услуги ще продължи да нараства на годишна база, се отбелязва в тримесечното издание „Икономически преглед“  на БНБ.

За периода януари – април 2017 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на страната беше отрицателно (при отчетен излишък през съответния период на предходната година) главно вследствие на значителното свиване на излишъка по капиталовата сметка и на нарастването на дефицита по търговския баланс.

На годишна основа салдото по текущата сметка към април остава положително и очакваме формиралата се от началото на годината тенденция към свиване на излишъка да продължи и през втората половина на 2017 г., като основен фактор за това ще бъде прогнозираното повишение на дефицита по статия „първичен доход, нето“. Излишъкът по капиталовата сметка също се очаква да се понижи като процент от БВП спрямо втората половина на 2016 г.

Депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително високи годишни темпове през първите пет месеца на 2017 г.

При кредитирането на домакинствата и нефинансовите предприятия се запази тенденцията към ускоряване на годишния растеж. Съществено влияние върху динамиката на кредита за домакинствата оказваше усвояването на кредити по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

През втората половина на 2017 г. очакваме депозитите на неправителствения сектор слабо да забавят темповете си на растеж в резултат на очакваното нарастване на частното потребление и стабилизиране на лихвените проценти по депозитите на достигнатите ниски нива. Възходящата тенденция при кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата се очаква да продължи и през прогнозния хоризонт, благоприятствана от продължаващо подобряване на икономическата активност, сравнително ниските лихвени проценти по кредитите, както и усвояването на средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

През първото тримесечие на 2017 г. реалният БВП нарасна с 0.9% на верижна база. Основен принос за растежа имаше вътрешното търсене, докато приносът на нетния износ беше отрицателен.

Краткосрочните конюнктурни индикатори за първата половина на 2017 г. дават оптимистични сигнали за развитието на икономиката ни. Подобряването на условията на пазара на труда, нарастващото вътрешно и външно търсене на стоки и услуги и все още задържащата се на сравнително ниско ниво цена на петрола благоприятстват създаването на условия за нарастване на инвестиционната активност и частното потребление.

 Вследствие на тези фактори очакваме верижният растеж на БВП през втората половина на 2017 г. да запази възходящата си тенденция, стимулиран главно от вътрешното търсене, се отбелязва от БНБ.

Балансираните рискове по отношение на реализирането на допусканията за външната среда и възможността за по-съществено от очакваното увеличение на правителствените инвестиции създават предпоставки за подобрение на инвестиционната активност в страната и реализиране на по-висок от очаквания растеж на икономиката през второто полугодие.

През първите пет месеца на 2017 г. инфлацията в България следваше тенденция към повишение и възлезе на 1.4% към май. Основен принос за това имаха повишаващите се международни цени на петрола и храните в евро от втората половина на 2016 г., които допринесоха за поскъпването съответно на транспортните горива и хранителните продукти.

Административно определяните цени бяха друга група с положителен принос за общата инфлация през първите пет месеца на годината, което отразяваше главно увеличението на акцизната ставка върху тютюневите изделия от началото на 2017 г. и повишението от април на цените на природния газ, топлоенергията, електроенергията и на някои комунални услуги.

При базисните компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени се запази дефлационният тренд от предходната година, който се дължи главно на поевтиняването на стоките за дълготрайна употреба, телекомуникационните и транспортните услуги (въздушен транспорт).

Очакваме през втората половина на 2017 г. инфлацията да се задържи на текущото ниво, което ще се определя от положителния принос на храните и енергийните продукти. Стоките и услугите с административно определяни цени също се очаква да имат положителен принос за общата инфлация през следващите месеци. Действието на специфични фактори, свързани с поевтиняване на транспортните (въздушен транспорт) и телекомуникационните услуги, ще ограничава растежа на потребителските цени.

През първата половина на 2017 г., в процеса на изравняване между търсенето и предлагането на основни суровини на международните пазари, цените в долари на енергийните и неенергийните суровини се покачиха значително на годишна база. Очакванията са процесът по възстановяване на пазарното равновесие да продължи и през второто шестмесечие и това да доведе до повишаване на цените на суровините за цялата 2017 г. спрямо предходната година. През 2018–2019 г. оценките са за продължаващо бавно и плавно покачване на цените на основните суровини в сравнение с динамиката им през 2017 г.

Растежът на реалния БВП на страната ни през 2017 г. се очаква да се ускори до 3.6% (спрямо 3.4% през 2016 г.). За периода 2018–2019 г. очакваме икономиката да запази близък до този темп на растеж. Основен принос за растежа в прогнозния хоризонт очакваме да има вътрешното търсене, което ще бъде съпътствано с ускоряване на растежа на вноса на стоки и услуги с темп близо до този на износа. Приносът на нетния износ за растежа ще бъде слабо отрицателен. Рисковете за реализиране на прогнозата за икономическата активност в базисния сценарий се оценяват като ориентирани към реализиране на по-висок растеж за 2017–2018 г. и като балансирани за 2019 г.

През 2017 г. инфлацията ще се определя главно от повишението на цените на горива и основни суровини на международните пазари. Принос за инфлацията ще имат и административно определяните цени. През 2018–2019 г., при реализиране на допускането за умерено увеличаване на международните цени, очакваме инфлацията да следва тенденция към плавно повишение. Рисковете относно прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани и произтичат главно от несигурността, свързана с динамиката на цените на храните и петрола на международните пазари, и от евентуални промени в административно определяните цени. По-голямо от предвижданото понижение на цените на телекомуникационните услуги в резултат от премахването на таксите за роуминг от 15 юни 2017 г. е възможно да доведе до реализиране на по-ниска от очакваната инфлация.