БНБ очаква влошаване на икономиката ни

Тенденцията към забавяне на световната икономическа активност се запази през третото
тримесечие и в началото на четвъртото тримесечие на 2022 г. Влошаването на икономи -
ческата обстановка в световен мащаб продължава да се определя от негативните ефекти
от високата инфлация и в частност от тази при енергийните суровини, както и от полити -
ката на строги противоепидемични мерки в Китай.

Това се отбелязва в Икономически преглед • 3/20222,  изготвен от БНБ. Какво ще смятат

банковите анализатори?

Забавянето на глобалната икономическа
активност доведе до известно понижаване на годишния растеж на цените на енергийните
суровини, а глобалната инфлация се стабилизира на високи равнища. Негативно влияние
върху икономическата активност в еврозоната продължават да оказват геополитическата
несигурност и ограниченото предлагане на природен газ, предизвикано от инвазията на
Русия в Украйна.

Предвид високата инфлация в САЩ и в еврозоната Федералният резерв и
ЕЦБ предприеха допълнителни мерки за затягане на паричните си политики. През периода от
август до началото на ноември 2022 г. и двете централни банки повишиха основните си лих-
вени проценти на два пъти с по 75 базисни точки, или с общо 150 базисни точки.

Интервалът
на лихвения процент по федералните фондове достигна 3.75–4.00%, а лихвените проценти
на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по
депозитното улеснение възлязоха съответно на 2.00%, 2.25% и 1.50%.

Двете централни банки
продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти ще продължи
и през 2023 г. Тези процеси във външната среда предполагат отслабване на външното тър -
сене на български стоки и услуги, формиране на неблагоприятни ценови условия на търговия
за страната и влошаване на условията за финансиране както на правителството, така и на
частния сектор през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г.

През периода януари – август 2022 г. България бе нетен кредитор на останалата част
от света, като финансовата сметка отчете положително салдо в размер на 3.1 млрд. евро.
Положителното салдо по финансовата сметка се формира в резултат на по-голямо нат -
рупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това на пасиви към
нерезиденти.

Същевременно през разглеждания период общо по текущата и капиталовата
сметка на платежния баланс беше отчетен излишък от 1.3 млрд. евро при 1.1 млрд. евро за
периода януари – август 2021 г.

За нарастването на излишъка допринесоха всички статии на
текущата сметка с изключение на търговското салдо. В резултат на тези обстоятелства
брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за периода януа -
ри – август 2022 г. се понижиха с 458.6 млн. евро.

През първите девет месеца на 2022 г. се наблюдаваше тенденция към ускоряване на
годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система. Тази
динамика се определяше от ускоряването на годишния растеж на депозитите на нефинан -
совите предприятия, за което допринесоха отслабването на инвестиционната активност на
фирмите в условията на повишена несигурност в икономическата среда и нарастването на
номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията.

Отмяната през третото
тримесечие на годината на таксата за поддържане на парични наличности над определен
размер от страна на големите търговски банки представлява фактор с възможно влияние за
преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на депозитите на дома -
кинствата от началото на второто шестмесечие на 2022 г.

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор продължи да се ускорява през
първите осем месеца на 2022 г., което бе по-силно изразено при фирмените кредити. Повише-
нието на цените на основни суровини и материали и продължаващите затруднения в глобални -
те вериги за доставки стимулираха фирмите да търсят банков ресурс за оборотни средства

и натрупване на запаси. Започналото от септември повишение на номиналните лихвени про -
центи по фирмените кредити, което отразява обръщането на лихвения цикъл в еврозоната,
вероятно допринася за наблюдаваното забавяне на годишния растеж на кредита за предприя -
тията в края на третото тримесечие на годината.

Растежът на кредита за домакинствата
продължи да следва тенденция към плавно ускоряване под влияние на все още ниските нива на
лихвените проценти и продължаващото ускорение на инфлацията при потребителските цени,
които създават предпоставки за повишено търсене на финансов ресурс за покупка на недви -
жими имоти и стоки за дълготрайна употреба с цел съхранение на стойност.

Икономическата активност в страната през второто тримесечие на 2022 г. се повиши
с 0.9% на верижна база според сезонно изгладените данни, но на годишна база растежът на
реалния БВП продължи да се забавя и възлезе на 3.9%. За по-ниския годишен темп на нараст-
ване на икономическата активност допринесе отслабването на растежа на вътрешното
търсене и свиването на положителния принос на изменението на запасите.

Въпреки че нетният износ продължи да ограничава годишния растеж на реалния БВП, отрицателният му
принос се сви през тримесечието в резултат на ускоряването на годишна база на растежа
на износа на стоки и услуги. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше
отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на
добивната и преработващата промишленост.

Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база
вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Компен -
сацията на един нает се ускори значително, подкрепена както от повишението на потреби -
телските цени при ограничено предлагане на работна сила в страната, така и от повишено -
то търсене на труд в условията на нарастване на икономическата активност.

Конюнктурните индикатори през третото тримесечие на 2022 г. предполагат, че на
верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с този
от второто тримесечие. Очакваме неблагоприятното развитие във външната среда по отно -
шение на глобалния икономически растеж и затягането на глобалните финансови условия да
доведат до по-съществено влошаване на перспективите пред българската икономика през
четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г.

Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, продължи да се ускорява и възлезе на 15.6% през
септември 2022 г. Най-съществен натиск за повишение на потребителските цени оказа пос-
къпването на основни енергоизточници и селскостопански стоки на международните пазари.
Поевтиняването на еврото спрямо щатския долар беше друг фактор за оскъпяването на
вноса в търговията с държави извън ЕС.

По отношение на вътрешната макроикономическа
среда натиск за повишение на цените продължиха да оказват силното потребителско търсе -
не и растежът на разходите за труд на единица продукция. Въз основа на тези тенденции и
развитие, на допусканията за изменението на международните цени на суровините и пренася -
нето им върху административно определяните цени очакваме инфлацията през четвъртото
тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. да следва тенденция към плавно
забавяне.

Фактори с проинфлационно влияние се очаква да бъдат прогнозираното съществено
увеличение на разходите за труд на единица продукция, растежът на частното потребление,
както и преустановяването на действието на някои фискални мерки.