Бобева: Криза у нас щеше да има и без глобалната

Българската икономика щеше да изпадне в криза, дори без глобалната криза. По мащаб, дълбочина, обхват, кризата е щяла да бъде по-различна, но икономическа криза у нас е щяло да настъпи. Това са част от изводите от доклада, посветен на темата "Десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза - поуки и необходими реформи", който бе представен от доц. д-р Даниела Бобева на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Тя уточни, че причината за това е, че в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите-членки на ЕС преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване" при средногодишна инфлация от 11.95% за 2008 г., коефициент на безработица от 5.7%, дефицит по текущата сметка на платежния баланс от минус 22% от БВП и приток на преки чуждестранни инвестиции към страната от 28% от БВП за 2007 г.

Доц. д-р Даниела Бобев припомни, че влиянието на кризата върху реалния сектор в България е започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 г. при забавянето на икономическия растеж до 3.1% на годишна база. По думите й производствената дейност е продължавала да се свива и до средата на 2009 г. е бил отбелязан натрупан годишен спад от 20% спрямо предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на стоки и услуги е спаднал с 19%.

Един от първите ефекти още в началото на кризата през 2008 г. от страна на предлагането на финансови ресурси беше драстичното намаляване на кредитния растеж, допълни Бобева. Ниският обем и ниска ефективност на бюджетните инвестиционни разходи не са могли да противодействат на неблагоприятните ефекти на кризата. България е загубила 3.6 % от БВП през 2009 г. в резултат от кризата, посочи тя.

Изводите от доклада показват още, че в България кризата не е оказала траен спад на икономическия растеж и нейният характер е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, отколкото проявяващ се в значителна загуба на благосъстояние на макроикономическо равнище. Като цяло обаче следкризисното възстановяване се извършва бавно, като в ЕС и еврозоната все още не са достигнати предкризисните равнища на икономическия растеж. В България в годините след 2009 г. се регистрират устойчиви нива на нисък икономически растеж, който постепенно се ускорява до 3.94% през 2016 г., но все още е далеч от регистрирания през 2007 г. прираст на реалния БВП от 7.1%.