Бомбата Кипър гръмна

5,8 млрд. евро в замяна на 10 млрд. евро. На пръв поглед звучи непонятно, но точно такава сделка сключиха Кипър и еврогрупата. Островът прибегна до европейски спасителен план в размер на 10 млрд. евро, но цената е данък върху банковите депозити в страната, които, по изчисления отново на европейците, трябва да донесат 5,8 млрд. евро приходи. Кипърският президент Никос Анастасиадис обясни, че е избрал възможно най-безболезнената опция, поемайки цялата политическа отговорност от това свое решение. По думите му, чрез този вариант ще се ограничат негативните последствия за кипърската икономика и гражданите, каквито биха произтекли от фалит на банковия сектор или орязването на пенсии и заплати.

Сделката:
Кипър има нужда от 17 млрд. евро, Брюксел дава 10 млрд. евро.
Въвежда се извънреден данък:
6,75% върху депозити до 100 хил. евро
9,9% върху депозити над 100 хил. евро.
Надеждата на президента: Еврогрупата да ревизира през следващите часове процента за притежателите на твърде малки депозити.
Споразумението включва и увеличение на корпоративния данък от 10% на 12,5%.

Компенсации:
Притежателите на депозити получават акции в засегнатите от кризата кипърски банки.
Частни лица, които задържат депозитите си повече от две години, ще получат облигации, свързани с държавните приходи от природен газ.
Руснаци и британци
Новата мярка ще засегне много руски и британски граждани, които живеят или работят в Кипър. Според някои изчисления, руските авоари на острова възлизат на най-малко $20 млрд.
Лондон обяви, че ще компенсира британските военни и чиновници в Кипър.

Реакциите:
Кипърците се разгневиха на решението и се втурнаха да теглят парите си. Банките обаче са затворени през днешния празничен ден, водят се преговори те да не работят и утре, именно с цел да се избегне масово изтегляне на средства. Интернет операциите също са блокирани.

Развръзката:
Първоначално кипърският парламент трябваше да гласува законопроекта, който предвижда данък върху банковите депозити, този следобед в 16 ч., но по-късно вотът бе отложен за вторник в 18.00 ч. Според местни кипърски медии за законопроекта ще гласуват между 27 и 30 депутати при нужно мнозинство от 29 депутати в 56-членния парламент. Най-голяма се очаква да е подкрепата от партията на президента Никос Анастасиадис - Демократичен сбор (ДИСИ). От другата партия в управляващата коалиция - Демократическата партия (ДИКО), заявяват, че ще гласуват с "да" при определени условия. С "не" се очаква да гласуват поне 27 от 28-те депутати от опозицията. Балансът на силите е слаб и ситуацията може да се промени във всеки един момент.

Как се стигна дотук?
25 юни 2012 г.: Кипър поиска помощ от еврозоната, след като двете основни кипърски банки претърпяха загуби в размер на 4,5 млрд. евро заради спасителния план за Гърция.

8 октомври 2012: ЕС призова Кипър бързо да приеме споразумение за спасителен план с Тройката (ЕС, МВФ, ЕЦБ). Тройката иска намаляване на заплатите на държавните служители с 15% и на социалните помощи с 10%, намаляване на помощите за жилищно настаняване и субсидии, индексирани според инфлация, увеличаване на ДДС.
2013 година
11 януари: Германският канцлер Ангела Меркел призова Кипър за реформи.
13 януари: Рейтинговата агенция Standard and Poor's промени оценката си с две степени надолу до BB+ и изпрати Кипър в спекулативна категория.
21 януари: Кипър е определена като риск за еврозоната.
24 февруари: Новият президент Никос Анастасиадис посочи като свой приоритет възстановяването на доверието в Кипър.
4 март: Кипър прие искането на еврозоната да се подложи на одит.
13 март: Агенция Moody's смъкна с три степени оценката си за Кипър от B3 на Caa3 и негативна перспектива. Fitch Ratings също понижи по-рано кредитния рейтинг на Кипър с две степени от "ВВ-" до "В".

Забележка: По френското издание La Tribune, снимка: Reuters