Борисов за мигрантите & Турция /стенограма/

Не виждам в Европа перспектива за решаване на проблема с мигрантската криза. Виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора на ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на днешното правителствено заседание.

„Спазвайки хиляди, хиляди, хиляди ограничения, които имаме в Европейския съюз, всеки ден бълваме огромни ресурси за прехрана, за охрана, за интервюта за статут, за всеки един регистриран мигрант“, каза министър-председателят. Той посочи, че бежанските центрове у нас вече са пълни и трябва да се мисли за финансирането на нови при евентуално нарастване на миграционния поток.

В тази ситуация България трябва да се опита да поддържа максимално прагматични и добронамерени отношения със съседите. „Сърбите изкараха армията, заградиха границата и вече няма изход от България. За съжаление, в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна“, отбеляза министър-председателят. Той уточни, че зад думата „предотвратени” влизания в страната се крие, на практика, върнати в Турция мигранти, които в действителност са над 26 хиляди.

В рамките на заседанието беше обсъден и случаят с пожара в тютюневите складове в Пловдив. Министър-председателят изрази надежда, че в рамките на досъдебното производство докрай ще бъдат разплетени „всички възли, свързани с тютюневите складове – кое и как, по какъв начин в довело до тяхната приватизация, кога. Какви ангажименти имат новите собственици към паметници на културата като се приватизират?”, посочи премиерът. Той допълни, че когато това стане ясно ресорното министерство заедно с архитекти и инженери ще подготвят мерки за принципно разрешаване на подобни казуси.

Ето и част от стенограмата от правителственото заседание днес в частта за мигрантската криза:

БОЙКО БОРИСОВ: И още една тема, която ни е изключително важна. Това са нелегалните мигранти.

Много е важно да направя едно уточнение, което беше малко обърнато като дискусия. Към момента под думата „предотвратени” влизания в страната се крие, на практика, върнати в Турция мигранти. Понеже юристи, неправителствени организации, хиляди специалисти, които непрекъснато следят, но не отчитат страховития риск пред държавата, ние сме принудени да ползваме термина „препятства”. До този момент от турска страна имаме разбиране. Всички, които биват задържани в периметъра, и това излиза по сводките при вас като „предотвратени”, означава задържани на границата и приети обратно в Турция. Тъй като споразумението с Европейския съюз не е влязло в сила, това изключва реадмисията. Ние към този момент със съдействието на турската страна действаме с този подход. Официално са върнати 24 човека, а „препятствани” или „предотвратени” са над 26 хиляди.

Спазвайки хиляди, хиляди, хиляди ограничения, които имаме в Европейския съюз, всеки ден бълваме огромни ресурси за прехрана, за охрана, за интервюта за статут, за всеки един регистриран мигрант служители на ДАНС и МВР провеждат интервюта, проверяват, куп неща!

Това е всеки ден, денонощно. Всяка нощ около 100-150 човека регистрирани, които не спазват правилата, а няма и къде да ги върнем… Простират си дрехите по центъра. Оставят си багажа… Отрядът ни за борба с тероризма непрекъснато проверява изоставени торби, куфари, обезвреждат и харчат ресурси. Оставят чанта – отиват да я обезвреждат, оставят яке – отиват да го обезвреждат. А при всяко обезвреждане, защото не може никой да си позволи да каже „Абе това сигурно не е бомба…“, се прилага абсолютно пълният списък от мерки – отцепване на района, блокиране, разчистване на периметъра… И оттам отиват на друго място.

Всичко това ви го казвам, защото сме принудени и не виждам друг начин, освен да се опитаме да поддържаме максимално работни, прагматични, добронамерени отношения със съседите. Сърбите изкараха армията, заградиха границата заедно с нашите и вече няма изход от България. Все повече България започва да им харесва. За съжаление, в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с  турската страна. Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало. Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови, да се финансират, разбира се. И не виждам в Европа перспектива за решение на този въпрос. Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за Европейския съюз, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват. Има много смели юнаци, воеводи, в България ние сме известни с това и затова има много народни приказки като вицове за войводите. От едната страна е Крим, от другата страна е Турция, от третата – Гърция и Република Македония, Сърбия. Навсякъде имат своите проблеми. 

Аз истински се надявам ние като правителство максимално да сме консолидирани с партиите, които сме тук, с партиите, които ни подкрепят, и се надявам, че и политическата класа в България си дава сметка пред какво сме изправени. 

Действително в този момент е най-добре да си в опозиция и да може да раздаваш оценки, критики, да даваш акъл. Но реалностите са такива и изпитанията, на които ще бъдем и сме подложени вече – даже бъдещето време вече не важи, то е сега.

Ние две нощи подред задържаме групи по 50-60 човека, които вече имат нова тактика. Един от тях, примерно, носи 300 грама хероин -  един се жертва за другите 60. Но другите 60 стават свидетели. Задържаме ги и те вече са в България. Две нощи подред: снощи и предишната нощ. Казват: „Ние носим хероин“. Кой граничар няма да го задържи? И 60 души свидетели: „Да, той носи хероин“. И започва дълъг процес.

Да, колеги, това е реалността.

Госпожа Бъчварова сега е в Берлин на среща с техния вътрешен министър. И тук въпросът не е да искаме пари или техника, разбира се добре дошла е, но ние имаме пари да си я купим. Въпросът е, че от никой не виждам да даде решение. Нещо повече, виждам абсолютна несолидарност. 

Германия казва: Ще върнем 20 хиляди на Унгария. Унгария пък: Ние ще ги върнем обратно на Балканите. А ние от Балканите накъде да ги върнем? Ние не сме ги искали. Ние не сме ги канили. Ние не сме виновни за бомбардировките там. Ние къде да ги върнем? Обратно там? На самолетите за Европа?… Е, за какъв съюз говорим тогава?

Такива разговори ми предстоят в петък и събота. Ако някой от вас може да ми даде съвет или по-различна позиция, с радост ще го чуя...

Източник: Министерски съвет