Борисов и безстрашните, и Бююк

Евгени Петров, Vevesti.bg

Една от най-често повтаряните нападки към Борисов след експулсацията на Бююк е, че го е страх. Изразено под най-различни форми – от липса на топки до свалени гащи, навеждане, слугинаж и т.н.

Най-интересното е, че в интервюто си пред Нова телевизия самият Борисов на практика си призна – страх го е. От възможността мигрантите да минат основно през България. Вероятно от това, че при затоплените отношения между Турция и Русия „решенията се вземат с едно кимване на глава”. От факта, че заканите и ултиматумите на един диктатор са и към САЩ, и към ЕС.

Според мен си е за страх.  Според мен и Меркел я е страх. И Австрия, и Орбан, и цялата Вишеградска четворка.

Що, вас, безстрашните не ви ли е страх?

Само преди 2 години правозащитни организации пищяха със същия плам против строежа на ограда, помните ли? Сега питат защо не сме приели съвета и помощта на Вишеградската четворка за двойна ограда и с Турция, и с Гърция.

Мнозина отбелязаха, че след  интервюто на Борисов всичко е станало ясно и той не го е крил – че има огромни опасения от бежанска вълна, защото заканите (на Ердоган б.а.) рано или късно ще се изпълнят.

А някои критици обявиха, че след нашия компромис с  Бююк,  Ердоган ще поиска от България още и още.

Не знам какво ще иска от нас, защото заканите на  Ердоган, уважаеми,  не са срещу България, а срещу ЕС, сделката, голямата сделка е там – визи и приемане срещу бежанци. Те, бежанците, просто ще преминат през нас. Новото е, че по пътя към Берлин вече има телени огради, същите, против които остро възразявахте. „Реката” няма къде да се оттича.

В такива ситуации няма лесни решения. В случая „Бююк” се е действало на ръба на закона – всички го повтарят. Не е добре, но е на ръба. Но част от най-яростните критици абсолютизират ситуацията – за тях законът трябва да се спази „до последната запетайка”, без никакви отклонения, на всяка цена.

Но същите тези хора при обратната ситуация, ако им е изгодно, ще ви говорят до сутринта как законът не е фетиш, не е догма, вкаменелост, а трябва да се прилага творчески, съобразно конкретната обстановка и бля, бля…

Но да се върнем на страхливия Борисов. В цялото интервю за Нова имаше една фраза, която според мен е възлова: „Ако трябва на всички да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България“.

Всъщност точно в това подминавано изречение е затворена цялата „цена”. Повече от очевидно е, че Борисов си дава сметка, че подобен ход може не само да предизвика обществено недоволство, но да струва главата на правителството.

Моят прочит гласи: Цената е тази – по-добре кабинетът да падне, отколкото България да бъде залята с бежанци при неясни ангажименти на Брюксел.

Дали в критична ситуация ще ни помогне Западът – силно се надявам, че да. Но очевидно оптимизмът в управленските кръгове не е толкова голям. Преди Германия е Австрия, преди нея е Сърбия, на Капъ Куле сме първи в редицата.

В сложни ситуации и най-опитните дипломации са вземали грешни решения.  Години след Втората световна война политици признават в мемоарите си: Защо не помогнахме на Чехословакия, защо не се намесихме решително в Полша, защо Белгия смяташе, че ще и се размине…?

И къде сега е Европа, за Бога? Туск и Юнкер никакви не се чуват. Меркел се готви за избори през есента, Оланд – догодина. Ренци има огромни икономически проблеми. Великобритания просто напуска. А за бежанците по принцип план „Б” няма! Всеки се е вторачил в пъпа си.

Вероятно на този фон след време историците ще питат: „Един Бююк ли беше цената?

Цинично е, знам. Но знам и отговора. Световната история прелива от подобни примери. Та през войната Европа предаде милиони евреи на Хитлер.

А днес? Та нима Меркел не се съгласи да предаде на съда комика Ян Бьомерман за обиди към Ердоган и нима съдът не му забрани да повтаря публично части от негово сатирично стихотворение, посветено на турския президент?

Да, немското обществено мнение реагира остро, но очевидно Меркел беше приела, че може да плати цената.

Обзалагам се на каквото искате, че ако това се беше случило тук, нападките и квалификациите към Борисов щяха да бъдат абсолютно същите – страхливец, предател и т.н. За съда да не говорим.

Вероятно и той си е направил сметката, че е готов да плати цената. Както каза в интервюто – ако трябва на всички да им вземат главите.

Е, добре, нали безстрашните това искаха – ето ви повод да се иска оставка. Протестна мрежа вече го направи, а във Фейсбук кипи от възмутени моралисти и стожери на демокрацията. Ако е толкова зле – оставка и избори.

Основният въпрос, който винаги е стоял – кой идва?

Щом сме готови да повярваме, че на „Дондуков”2  може да дойде евразийски ориентиран президент и от месеци градим върху това ценностите на нашия избор, не трябва ли по същата логика да се опасяваме, че ако падне Борисов  ще дойде евразийски ориентирано правителство?

БСП – АБВ – ДПС – Атака? Та кой от техните лидери не умира да види България към Кремъл? Играчите на големия шлем, орденоносецът Сидеров или проруски настроеният Доган?

А ако се върнем само 2 години назад в същата ситуация, но при Орешарски какъв смятате щеше да бъде изходът?

Ако пък  си представим, че ще ни управлява Тройната коалиция – какъв щеше да бъде изборът при наличието на Станишев, Доган и Царя, който между другото винаги е търсил компромисните решения?

Нашата същност е това, което са нашите избори, казва проф. Дъмбълдор.

Именно. Борисов не само направи своя избор, но и го каза публично: „.С цената ако трябва на всички да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България”.

Така приоритетът да се управлява на всяка цена за първи път, според мен, минава на заден план и след интересите на държавата. А това е рядко срещано поведение у политиците и е достойно

Един от класическите примери за помиряване на основни морални принципи с неизбежните  компромисни решения е известната позиция на Джеферсън: „Дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриотите и тираните”.

Нима не сме изправени пред необходимостта да пазим свободата си в момент, в който 9 от всеки 10 политици и лидери на общественото мнение ви казват, че на практика светът е в нов тип  война?

Ако трябва да падат глави – да падат. Но страшно се дразня, когато безстрашни кухи гюллета, непомирисвали барута на управлението, говорят за липса на топки.