Борисов руши неписания договор на елитите

Ралица Русинова

Бойко Борисов има собствен усет за публичност, казва доц. Георги Лозанов, председател на фондация „Медийна демокрация”. Според изследователя, заставането зад тази централна роля на говорител започва да носи на премиера негативи. Все пак при министър - председателя вече се открояват и други гласове, основно тези на неговите двама заместници Цветанов и Дянков, всеки в своя репертоар на говорене. Предполага се, че от тук нататък ще има още по-голямо многогласие в лансирането на политиката на управляващите, казва доц. Лозанов. Качествената разлика вече се усеща.
„Живеем в една много по-различна и в някакъв смисъл много по-сгъстена, дори изнервена публичност, от колкото досега сме живели”, коментира той. Причина за това е фактът, че за пръв път от началото на прехода е разрушен задочният договор между елитите.
Досега винаги е имало един негласен договор между политическите и съпътстващите ги по един или друг начин елити. В този договор има две основни точки.
Първо - всички последващи управляващи не се превръщаха в субект на възмездие, по отношение на предишните. Изричаха се някакви критични бележки, но общо взето в този план имаше известен паритет, казва доц. Лозанов.
Сега съществуват съмнения, дали инструментите, с които се налага справедливост, сами по себе си са справедливи. Така или иначе, сегашните управляващи се опитват да бъдат субект на политическо възмездие в държавата, твърди изследователят.
„Очаквахме публичната картина на политическото възмездие да е много красиво нещо, а тя не се оказа красива гледка. Сега си давам сметка, че това очакване е било утопично. Няма как да е много красива гледка. Представях си, че ще дойде нова власт, която ще раздаде по един много регламентиран и красив начин справедливост и ние ще живеем в една по-естетизирана публична среда”, коментира доц. Георги Лозанов. По думите му, сега картината е повече тревожна, от колкото красива. 
„Започнаха да се засягат фигури, които до скоро се смятаха за извадени от репертоара на справедливостта. Говоря за президента Първанов, а днес чувам и за Доган”, допълва изследователят. 
Втората точка, която неписаният договор съдържа, но при управляващите е отпаднала, е публичната риторика. Според доц. Лозанов министър-председателят Борисов е излязъл от риториката, изработена от елитите. По-скоро той е навлязъл в едно частно, почти „аз – ти” говорене с определени кръгове от обществото. Принос и особена роля за това, според Лозанов, има и министър Дянков, който ненадейно казва по нещо абсолютно извън регламентите на публичната риторика, утвърдена през годините от самите елити. В резултат на това човек придобива усещането за една размита езикова картина.
„Така, нарушавайки тези две точки,  като че ли за първи път сме в ситуация на разпаднал се, на отхвърлен договор между елитите за тяхното взаимно поддържане и въпроизвеждане през прехода. Моделът е нов и в някакъв смисъл тревожен”, обобщава изследователят.
По думите му, характеристиките на променената публичност на възмездието са именно усещането за силовост (не случайно силовото министерство на г-н Цветанов е в центъра на процесите), непридвидимост и офанзива.