Броени дни до приемане на еврото в Хърватия

Хърватия приема еврото от 1 януари 2023 г. и макар националната валута куна да отива в историята на паричната политика на страната, в Загреб са уверени, че единната валута ще донесе много повече ползи. Това стана ясно от интервю, което вицегуверньорът на Хърватската национална банка Михаел Фауленд даде специално за БТА след среща с българската делегация в хърватката столица, водена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Страната е приела своя план за въвеждане на еврото през 2017 г. и досега, въпреки трудностите, породени от пандемията, инфлацията, както и земетресението в Загреб през 2020 г., не е спирала да върви към еврозоната. На 1 юни т.г. Загреб получи положителен доклад за присъединяването към единната валута, а на 12 юли решението стана окончателно.

Михаел Фауленд заяви, че банките и платежните системи в страната вече са изцяло готови за въвеждането на еврото, като разкри и подробности по отношение на това докога и при какви условия ще се заменят куни срещу евро. Той уточни, че влоговете и депозитите в банките в страната автоматично и без разход за клиентите ще бъдат превалутирани.

Фауленд посочи още, че страната е решила върху монетите от 1,2 и 5 евроцента да изобрази букви от глаголицата, които са Х (лат. H) и Р (лат. R), както се съкращава името на страната.

С вицегуверньора на Хърватската национална банка разговаряме и за това какво различава българския и хърватския път към еврото, колко дълго ще може да се обменят куни за евро и каква ще е първата му покупка с единната валута на 1 януари 2023 г.

- Г-н Фауленд, на 1 януари Хърватия ще приеме официално еврото, ще ви липсва ли националната ви валута - куната?

- От една страна ще ми липсва. Но знаете ли, еврото носи толкова много ползи за Хърватия, че вече нямаме никакво намерение да забавим този процес. Всъщност това е така от самото начало, когато беше направен анализът разходи-ползи за това как ще се отрази този процес на страната ни. Този въпрос, който задавате, често се коментира и аз винаги казвам - да, ще ни липсва куната, защото това е част от нашата парична история, от нашия суверенитет и това е естествено.

От друга страна с приемането на еврото получаваме толкова много ползи в сравнение с разходите, когато говорим за икономиката като цяло. В тази връзка нямаме никакво съмнение дали да въведем еврото и това да стане възможно най-скоро.

- Какво ще бъде първото нещо, което ще си купите с евро, когато страната влезе в еврозоната?

- Първото нещо? Наистина зависи. Най-вероятно ще е хляб или нещо друго в пекарната. Това е първото нещо, което обикновено правим на 1 януари, защото много от магазините са затворени, а в същото време голямата част от пекарните работят.

- Какво беше най-трудното предизвикателство пред Хърватия по пътя на страната към еврозонта?

- Това не е въпрос, на който може да се отговори с едно или две изречения. Процесът по нашето присъединяване започна още през 2017 г., което са повече от пет години, и беше съпътстван с много предизвикателства през цялото това време.

В самото начало беше много важно да изясним какво трябва да бъде направено в този процес, който не е щателно разписан - какво трябва да направи Хърватия, за да задоволи определени критерии, за да може да бъде приета във валутния механизъм ЕРМ 2. С хода на времето тези неща започнаха да се изясняват и към средата на 2018 г. вече знаехме какво е необходимо.

През 2019 г. вече бяхме готови да изпратим писма за намерение за влизане е в т.нар. чакалня за еврозоната. Година по-късно, през 2020 г., вече влязохме в ЕРМ 2.

Именно тази неяснота около процеса беше едно от предизвикателствата в началото. В по-късната фаза на пътя ни към еврото, точно преди да влезем в ЕРМ 2, предизвикателствата бяха свързани с пандемията, която стартира в периода февруари-март 2020 г. За нещастие в Загреб се случи и голямо земетресение, отново в този период, и тогава се появиха мнения дали Хърватия ще успее да влезе в чакалнята на еврозоната, просто защото изведнъж нещата вече се бяха променили. 

В разговорите ни с ЕК в този период ясно заявихме, че сме отдадени на това да изпълним всички условия, които са поставени преди нас, включително и да преодолеем настъпилите събития, които бяха извън нашия контрол.

Тези наши намерения бяха посрещнати с разбиране от страна на Комисията и тогава Хърватия заедно с България бе приета в ЕРМ 2.

Периодът след това, в който участвахме в механизма, беше нещо, с което бяхме свикнали - да поддържаме стабилни нива на националната ни валута спрямо еврото. За да сме членове на еврозоната, трябва да изпълняваме Маастрихтските критерии, като един от тях е инфлацията (ценовата стабилност - бел. р.). Виждате какво се случва през последната година - нарастващи енергийни цени, скок в цените на храните, което води до ръст на инфлацията, която сега е глобален феномен.

Има много причини, поради които това нарастване на цените се случва, за които няма да говоря в подробности, но това се отрази и на Хърватия. Заради тези тенденции отново се появиха мисли дали страната ще се справи с всички Маастрихтски критерии и в частност с инфлацията. 

За щастие успяхме да покрием тези изисквания. През всичките тези години досега инфлацията никога не е била проблем в Хърватия още от началото на 90-те години на миналия век. През това време инфлацията е била винаги едноцифрена и в рамките на около 2 процента и въпреки че през последната година цените нараснаха, шокът беше симетричен и така успяхме да изпълним критерия за ценовата стабилност.

- Г-н Фауленд, приехте българската делегация, водена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Имаше ли някакъв конкретен съвет или тайна рецепта, които споделихте с представителите на българската страна?

- Няма някаква конкретна тайна рецепта. Това, което споделих с българските ни колеги, са стъпките по нашия път, темпото, с което сме вървели в посоката и каквa е била нашата конкретна програма. Това, което ми разказаха те, е, че по много от въпросите България и Хърватия се намират на сходни позиции, но поради обективни причини този процес в България се осъществява малко по-бавно. Това не означава, че еврото (въвеждането му в България - бел. р.) е в опасност.

В крайна сметка е важно да се знае, че за да може да се случи приемането на еврото, са необходими много техническа и оперативна работа и настройки, свързани с икономиката, банковата система, отделните министерства, както и в частния сектор. Вашата делегация прояви интерес именно към това кога този технически и оперативен аспект от нещата трябва да бъде задействан. 

В Хърватия, конкретно, започнахме тези дейности преди година, макар да имаше мнения, че те ще отнемат и по-дълго време. През септември и октомври миналата година разгърнахме нашия план на пълна скорост. Това, което може да се каже от нашия опит, е, че всички тези оперативни стъпки за въвеждане на еврото могат да бъдат извървяни за период от около 15 месеца.

- Смятате ли, че банковият и частният сектор вече са готови за въвеждане на еврото?

Да, както казах, този процес вече стартира преди година и вече сме в неговите последни етапи. Банките имат много работа, свързана с техните ИТ и платежни системи, като в момента те провеждат редица тестове в тази връзка. Мога да кажа, че финансовите институции са в много добра позиция да осъществят задаващата се в началото на следващата година промяна.

- Автоматично ли ще се превалутират депозитите и заемите на хората и фирмите от куни в евро?

- Да. По този процес работим активно, за да обясним на обществеността всичко това. Това, което ще се случи, ако някой има депозит или заем в куни, то те автоматично ще преминат в евро на 1 януари без никакви разходи за хората и бизнеса и при виксиран обменен курс. Превалутирането няма да изисква никакви допълнителни стъпки от потребителите, така че те наистина могат да бъдат спокойни. 

Единственото нещо, което изисква действие, е смяна на сумите, които гражданите държат в наличност. Тези кешови наличности трябва да бъдат обменени. В тази връзка разговаряхме с банките, че който и да дойде, ще трябва да обърне куните в евро, без да се изискват допълнителни такси.

- За какъв период в Хърватия ще може да се обменят куни за евро от страна на гражданите и бизнеса?

- В търговските банки куните ще могат да се обменят за период от една година. Това ще може да става и в офисите на нашите пощи, както и на местата, където компанията "Фина" има свои обекти. Причината да включим пощите и "Фина" е да увеличим мрежата от места, така че това да се случва и на по-отдалечени места, каквито са нашите острови (в Адриатическо море - бел. р.), и по-отдалечени места, където може да няма банков клон, но има такъв на пощите. Във всички споменати дотук обекти ще може да се обменят куни за период от една година.

След като тази година изтече, всеки ще може да дойде в Хърватската национална банка и да обмени куни в евро за неограничен период от време, като това ще важи само за банкнотите. За монетите срокът за обмяна ще бъде още две години.

- Забелязват ли се вече положителните страни или ръст в инвестициите от приемането на еврото, макар още няколко месеца формално да не сте част от еврозоната?

По отношение на инвестициите, не мога да кажа, че има някаква кой знае колко различна динамика след обявяването на решението. Това, което получихме като сигнал, дойде от агенциите за кредитен рейтинг, които почти веднага след това увеличиха кредитния рейтинг на Хърватия, което до голяма степен беше очаквано.

- Какви символи ще има върху хърватските евромонети?

Ще имаме четири мотива с още един, който ще стои на заден фон. На монетата от 2 евро ще бъде изобразена картата на Хърватия, а на тази от 1 евро - дивото животно златка (Mаrtes), което на хърватски е "куна", точно както е и името на националната валута на страната. 

На монетите от 50, 20 и 10 цента ще бъде изобразен хърватският* изследовател Никола Тесла. 

Монетите от 5, 2 и 1 цента ще бъдат със символи от глаголицата, с изобразени букви Х и Р. На заден фон на всички споменати моменти ще покажем нашия герб, който изобразява шахматна дъска.

-----------------------------

*Дословен цитат