БСК - безтарифно плащане в банките!

За последните 2 години, Националната агенция за приходите е спестила приблизително 36 млн. лв. от намаления брой на платежните нареждания. Това заяви Росен Бъчваров, говорител на НАП, по време на пресконференция в залата на Българска стопанска камара (БСК). Според Бъчваров, през 2010г. са спестени 25 млн. лв. от редуцирането на платежните нареждания с 30 кода, а през 2011г. - с 21 кода, което е спестило на държавата още 11 млн. лв.
В същото време, БСК представи пакет от предложения за радикално подобрение на банковите услуги, чиято основна цел е налагането на безтарифното плащане като задължително за всяка банка. Според Божидар Данев, изпълнителен директор на БСК, ако държавата осигури многоканални възможности за разплащания, това ще се наложи по естествен път от пазара. Другият важен аспект от пакета с предложения включва допълнително нормативно регулиране на едностранната промяна на клаузите по договорите от страна на банките. Пълният списък с предложенията ще бъде изпратен до Симеон Дянков, а ето какво включва той:

I.Намаляване дела на сивата икономика:
1.Ускорено въвеждане на задължително плащане на трудовите и приравнени към тях възнаграждения по електронен път, чрез платежни карти, като част от мерките за намаляване размерите на укрити и неплатени социални и други осигуровки.
2.Разширяване на националната платежна инфраструктура, в унисон с наложените европейски практики и стандарти, вкл. чрез пълно покритие от POS-терминални устройства, чрез фиксирани и мобилни комуникации в малките населени места.
3.Разширяване предлагането на услугата „cash back” посредством POS-терминални устройства, за получаване на пари в брой към направена покупка/заплащане при търговци, пощенски офиси, ресторанти, тото пунктове и др.;
4.Постепенно въвеждане на нов тип системи за плащане от типа “Instant Payments”, с цел намаляване на транзакционните разходи за картодържателя и времето за окончателно разплащане към търговеца;
II.Модернизиране и диверсификация на платежната инфраструктура:
5.Нормативен регламент за развитие на единна инфраструктура за POS-терминалните устройства. При търговците и при публичните институции да се въведе принципът „Един търговец - един POS-терминал”, каквато е действащата практика в страни като Швейцария, Австрия и др.
6.Изграждане на терминални зони за 24-часово електронно банкиране с пълен обхват на банковите услуги;
7.Ускоряване на възможностите на платежните системи за внасяне/захранване на средства по сметки и извършване на разплащания чрез ATM-мрежите в страната, най-вече към ютилити компаниите и публичния сектор, което към настоящия момент е слабо застъпено;
8.Ускоряване на изграждането и въвеждане на възможност за плащания чрез комбиниран вариант – с телефонни и други мобилни устройства, на база ползване на SIM-карти, като носител на информация и начин за авторитизация (mobile banking). Възможност за ползване на SIM-карта за авторитизация на: ID карта, Електронен портфейл, медицинска здравна карта, АТМ-карта, дебитна карта, карта за национална транспортна мрежа и др.
10.Иновативно прилагане на снимка на картодържателя въху пластиката, което би увеличило сигурността на картовите разплащания и би довело до отпадане на необходимостта от удостоверяване на самоличността на картодържателя с друг допълнителен документ, като лична карта, паспорт или шофьорска книжка, което е действаща практика във водещи световни банки;
11.Премахване на излишните бюрократични ограничения при извършване и потвърждения на плащания чрез банкови платежни карти, в т.ч. изискването за допълнително полагане на подпис върху разписките при извършена транзакция, дори в случаите на задължително въвеждане на персонален идентификационен код, заместващ персоналния подпис, по смисъла на ЗПУПСИ;
12.МФ да разшири възможностите за ползване на таксови марки, като конкурентно платежно средство по плащането на данъци и такси за административни услуги.
III.Прилагане на хармонизирани правила, увеличаващи конкуренцията между банковите институции, равно третиране на кредитори и кредитополучатели, ограничаване на еднострано предприемани промени в условията на договора и намаляване нивата по начислявани такси по извършвани плащания чрез SEPA-стандарта:
12.Нормативно регулиране и ограничаване на действащата практика за едностранна промяна клаузите по сключени и действащи кредитни и депозитни договори, в т.ч.:
12.1.В случай на промяна на договорени условия по депозитен договор да се прекрати същият, без загуба на лихвените начисления, действащи до момента на промяната, вкл. и чрез пренасочването му към конкурентна институция без утежнения и начисляване на касови такси за изплащане на сума на дата, различна от падежната;
12.2.В случай на промяна на договорени условия кредитополучателят да може да прекрати ползван кредит, вкл. и чрез рефинансиране от конкуретна институция, без утежнения и начисляване на допълнителни наказателни такси и комисионни от страна на кредитора;
12.3.При възходящ пазарен тренд да се извършва реципрочно увеличение на лихвите и по пасивните операции (депозитите).
13.Засилване на конкуренцията между банковите институции чрез:
13.1.Прилагане на ясни, прозрачни и пазарни принципи при определяне размера на лихвените проценти: Прилагане на фиксирани лихвени проценти, а при плаващите лихви – задължително използване на прозрачни индекси като LIBOR, EUROBOR, към които се добавят надбавките за риск;
13.2.Нормативен регламент на БНБ за публикуване и публичен достъп на официален, специaлизиран сайт на тарифите на банковите и кредитни институции във формат, позволяващ автоматизирана обработка (извличане) на данните по видове услуги, стойност, тяхното обобщаване в единна база данни за анализ и информация;
14.Пълно и ефикасно прилагане на SEPA-стандарта за плащане, вкл.:
14.1.Ограничаване практиката в банковата система за налагане на такси за входящи транзакции, което е в противоречие с цитирания стандарт, по който по-голяма част на българските банкови институции са страна.
14.2.SEPA-стандартът да бъде разпространен и върху плащанията с местни дебитни карти при извършване на транзакции на територията на страни в ЕС.
Българските банки, включени в SEPA, събират такси по съответните си институционални тарифи, вкл. за входящи преводи, въпреки че:
-голяма част от българските банки са приели стандарта SEPA за разплащания с EUR;
-има изградена и функционираща архитектура от страна на БНБ за работа на TARGET 2;
-функционира платежната система БИСЕРА 7-EUR на „Банксервиз” АД за обслужване на преводи в евро, базирана изцяло на стандартите SEPA за превод и директен дебит.
Това води до увеличени транзакционни разходи между бенефициерите от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Голяма част от предложенията за оптимизиране на транзакционните разходи в зоната на общността би могло да се извърши и без Република България да е приела еврото като официална платежна валута.
15.Задължително нормативно регулиране на процесите по избор и договаряне на обслужващи банкови институции за всички органи и организации, предоставящи обществени услуги и ползващи бюджетни кредити (вкл. НОИ, МВР, МО, МОМН и др.), чрез търгови процедури с публично достъпни параметри и условия, в т.ч.:
15.1.Изискване разплащанията с електронни платежни карти да стават безтарифно. Доходът на търговските банки да бъде за сметка на големите маси финансови средства, които се генерират по тези плащания;
15.2.В обществената поръчка на НОИ за избор на обслужващи банки задължително условие да е изискването да се гарантира услугата „cash back”.
Ефект: Стимулиране на конкуренцията между банките за предлагане на по-изгодни и пазарни условия; Намаляване на административните разходи на потребителите.
16.Спешни законодателни мерки за предотвратяване на възможността за обявяване на несъстоятелност на търговци със задна дата, при което рязко се обезценяват или се нулират активите, обезпечаващи получени кредити. Поставянето на банките в условия да притежават необезпечение вземания ги принуждава да правят допълнителни провизии, което оскъпява кредитите и води до системен риск.
17.Подкрепяме позицията на МФ и БНБ за отклоняване предложенията за въвеждане на допълнителен данък върху всички финансови транзакции. БСК счита, че това е своебразно допълнително и косвено облагане, без това да води до подобряване на бизнес средата и намаляване на системния риск. Въвеждане на нова банкова такса, освен заплащаната до момента банкова такава за услугата, ще наложи удържане на допълнителна публична такса, което не кореспондира с постигнатия консесус за действия по намаляване плащанията в брой.

По всички тези мерки БСК работи активно в партньорство с Банксервиз АД, със съдействието на Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт, в рамките на създадените работни групи. За реализацията на последното предложение получихме подкрепа от Парламентарната група на ГЕРБ и Министерството на финансите.