БСК за измененията в Търговския закон

С предложените изменения и допълнения в чл.625 на Търговския закон (ТЗ) се дава възможност и на работниците и служителите да искат откриване на производство по несъстоятелност, с оглед защита правата и интересите си.
Неизплащането или забавянето на трудовите възнаграждения на работниците и служители в повечето случаи се дължи на невиновно поведение на работодателя, а на обективни причини, често независещи от него (невъзстановен данъчен кредит по ДДС, запориране на сметки от данъчната администрация като обезпечение в хода на данъчни проверки, без издаден акт, оспорен и отпаднал при последващо решение на съда, забавени плащания по линия на продажбите и т.н.),се казва в становище на БСК.
С оглед на факта, че вземанията по трудови правоотношения не са търговски вземания, и с цел защита на правата на работниците и служителите е създаден специален гаранционен механизъм и фонд. Със Закона за гарантираните вземания, транспониращ директиви на ЕС (Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. и Директива на Съвета 80/987/ЕИО) към НОИ е създаден специален фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Предназначението на фонда е да осигури защита на вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите им правоотношения, когато спрямо техните работодатели е открито производство по несъстоятелност. По силата на този закон, работодателите са задължени да внасят определени месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници и служители. Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В надзорния съвет на фонда участват представители на социалните партньори, вкл. на национално представителните организации на работниците и служителите.
В § 4 от проекта на ЗИД на ТЗ се предлага промяна на поредността на вземанията при извършване на разпределението на осребреното имущество след откриване на производството по несъстоятелност. Предвижда се изплащането на вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения, от 4 място по реда за удовлетворяване на кредиторите съгласно чл.722 от ТЗ, да се постави на първо място.
Подобен вид предложения за законодателни промени от такъв характер следва да бъдат предшествани от прецизна и задълбочена оценка на тяхното цялостно въздействие върху икономиката и пазара на труда. Необходимо е да се прецени преди всичко по какъв начин създаването на законодателни условия, увеличаващи риска от фалит ще се отрази на заетостта и възможностите за запазване и разширяване на работни места, особено в условията на продължаваща икономическа криза и намаляваща заетост.
Отреждането на първо място на работниците в списъка на кредиторите при несъстоятелност преди обезпечените вземания обезсмисля правните институти на залога, ипотеката, запора и възбраната, като инструменти, осигуряващи сигурността на търговския оборот и кредитирането. Липсата на правна сигурност, на предвидимост в търговските отношения, както и блокирането на кредитната дейност на банките ще има изключително негативни последици за икономиката, в това число и за трудовата заетост.
Предложението не допринася съществено и за реално събиране от работниците на дължимите им възнаграждения. Производството по несъстоятелност е изключително сложна и бавна процедура, която не би могла да бъде водена от работник без адвокатска защита, а това означава и допълнителни разходи в продължителен период от време.