БСК: Как да се формират заплатите?

Рязкото намаляване на заетостта след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на общата компенсация на наетите лица и средната работна заплата (общо и за частния сектор), които изпреварват ръста на производителността (БВП/зает, БДС/зает). Това сочат актуалните данни на НСИ, цитирани от Българска стопанска камара (БСК). Според Камарата в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива, проблем номер едно за българската икономика остава намаляващата заетост и изключително високо ниво на реална безработица - над 18% общо за икономиката и над 40% при младежите до 25 г.
Според БСК водещи позиции и принципи на формиране на трудовите възнаграждения в условия на продължаваща икономическа криза следва да бъдат:

1. Националната, браншова и фирмена политика по заплащане на труда да се основава на ефективен и гъвкав пазар на труда, свободен от излишни бюрократични ограничения и правила и благоприятна среда за насърчаване на инвестициите, технологичното обновяване, повишаване на образователното и квалификационно равнище на работната сила.
2. Сегашното законодателство и натрупан опит осигуряват редица възможности за прилагане на адекватни трудови възнаграждения, съответстващи на търсенето и предлагането на работна сила и общото състояние на пазара на труда, вкл.:
a. при заемане на нови и овакантени работни места и лично кариерно развитие,
b. чрез фирменото и браншово колективно трудово договаряне (КТД).
3. Националната минимална работна заплата (МРЗ), определяната в съответствие с Кодекса на труда (КТ) и приложимо международно трудово право, представлява долен праг за възнаграждение за положен труд при най-ниска квалификация и производителност.
4. Ежегодните консултации между социалните партньори в ресорната комисия и в НСТС изпълняват ролята на национално колективно договаряне при определяне на МРЗ. Натрупаният опит в рамките на социалния диалог на национално равнище потвърждава неприложимостта на автоматичните механизми и формули за индексация.
5. Консултациите следва да обхващат текущ анализ на състоянието и очакваните перспективи пред отделните отрасли, вкл. очаквани промени в продажбите, производителността на труда (добавена стойност на един зает), общите разходи, вкл. за труд и средногодишен ръст на цените.
6. Промените на МРЗ следва да бъдат предприемани в рамките на бюджетната процедура само при доказана необходимост за съответната година - рязък скок на производителността и/или цените. Недопустимо е увеличаване на данъчните и осигурителни задължения, поради обвързване на МРЗ с актуализация на пенсионни плащания, социални помощи и други плащания. Общата актуализация на МРЗ и другите социални плащания следва да се основава на консервативни прогнози за бюджетните приходи за съответната година в рамките на допустими и поносими за консолидираната фискална програма, решения.
7. При необходимост от актуализация, размерът на МРЗ следва да се ориентира в диапазон с горна граница - 40 на сто от средната работна заплата за предходната година в съответствие с преобладаващата практика и наложили се пропорции в ЕС-27 и страни - аналози с действащ валутен борд.
8. Определянето и договарянето на индивидуално възнаграждение за труд и референтни минимални прагове на ниво предприятие и/или бранш следва да бъде обвързано с количеството и качеството на вложения труд, постигнати средни нива на производителност, с конкретните условия и пазарни перспективи, като се отчита продължаващата криза в икономиката и заетостта. Договорените минимални прагове на заплащане на браншово ниво следва да са съобразени и с възможностите на предприятия и регионите с влошено икономическо състояние с оглед недопускане на фалити и загуба на работни места.
9.Определянето и договарянето на минималните трудови възнаграждения, в т.ч. по професии и длъжности в рамките на КТД, следва да се основава на принципите и условията, определени в КТ, а не спрямо допълнителни и противоречиви изисквания, регламентирани в подзаконовата уредба.
10. Следва да отпадне предвидената в чл. 244, т. 2 възможност по административен път, Министерският съвет да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, извън регламентираните в КТ.
11. В диалог с браншовите организации и социалните партньори, следва да се предприеме анализ и да се консултират съответни промени в КТ и Кодекса за социално осигуряване за отмяна на възможността за разпростиране на браншовите КТД и определянето на прагове за минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи.
12. Необходими са промени на КТ за разширяване прилагането на минимални почасови ставки за постигане на гъвкавост в трудовите отношения, за подобряване на ефективността, организацията и заплащането на труда, за посрещане на потребностите на различни сегменти на пазара на труда и работната сила – младежи, ученици, студенти, стажанти и специализанти, работещи в следпенсионна възраст, майки и неравностойни групи на пазара на труда.
13. Следва да бъде подготвена и осъществена паралелна реформа на системата на социални плащания и социално подпомагане. Всички социални плащания и помощи, които се получават на един член от домакинство, не следва да надхвърлят линията на бедност при контролиран имуществен и подоходен тест.