БСК:Трудовият договор най-популярен все още

С проявлението на кризата и спада в икономиката през 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава и реален спад в работната сила и в заетите лица, в т.ч. и на наетите по трудови и служебни правоотношения. Влошават се и показателите за икономическа активност и заетостта. показва „Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила в България”, разработен в рамките на изпълнявания от БСК проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Анализът се базира на данни за периода 2005-2009 г. и цели проучванe на изходното състояние и очаквани тенденции на пазара на труда, в секторен и регионален разрез, вкл. демографски тенденции, образователно-квалификационна структура и др.
В няколко последователни текста EN.bg ще ви запознае с основни моменти от този анализ поради неговата важност.

-Работната сила между 15÷64 години намалява с 63,2 хиляди (-1,8%), достигайки до 3 441,5 хил. души за 2009 г. спрямо 2008 г. Населението, обаче, намалява само с 47,7 хил. души (-0,9%). Т.е. темпът на намаление на работната сила е 2 пъти по-голям от този на населението. Следователно, икономически неактивната част от населението се увеличава с 15,5 хил. души (0,9%) през кризисната година. Коефициентът на икономическа активност (КИА) за 2009 г. спрямо 2008 г. намалява с 0,6 процентни пункта до 67,2%.
-Заетите лица намаляват с 101,4 хиляди (-3,07%) до 3 204,8 хил. души, като техният дял в работната сила спада до нивата от 2007 г. - 93,1%. Нарастващ спад се наблюдава през всичките тримесечия на 2009 г., вследствие задълбочаването на кризата. Намалението на дела на заетите в работната сила показва нарастване на безработните лица. Коефициентът на заетост (КЗ) е с подобна на КИА тенденция. КЗ спада с 1,4 процентни пункта до 62,6%, в т.ч. прогресиращо по тримесечия.
-Намалението на броя на мъжете в работната сила е по-незначително отколкото при жените. При заетите лица се наблюдава точно обратната тенденция. Наблюденията показват:
За работната сила намалението при жените е с 32,4 хил. (-1,97%) спрямо 30,8 хил. души (-1,66%) при мъжете. Коефициентът на икономическа активност на мъжете остава по-висок от този на жените, поради по-големия им дял в работната сила и по-малкия им дял в населението. КИА при мъжете намалява с 0,5 процентни пункта до 72%, а при жените - с 0,6 процентни пункта до 62,5%.
За заетите лица, спадът на мъжете, вследствие на кризата, е по-голям спрямо този при жените с 0,35 процентни пункта. Заетите жени намаляват с 44,7 хил. (-2,88%) спрямо 56,8 хил. души (-3,24%) при мъжете. Оказва се че жените са по-слабо засегнатата част от заетите лица. Коефициентът на заетост на мъжете, обаче, остава по-висок от този на жените, по причини, аналогични на тези за работната сила. За мъжете КЗ намалява с 1,6 процентни пункта до 66,9%, а при жените - с 1,2 процентни пункта до 58,3%.
-Най-засегнати от кризата се оказват младите хора до 34-годишна възраст, особено групата на 25 ÷ 34-годишните, като за 2009 г. спрямо 2008 г.:
При работната сила за групата на 25÷34-годишните спадът е с 39,4 хиляди (-5,04%) до 742,2 хил. души, а при групата на 15÷24-годишните – с 14,6 хиляди (-4,85%) до 286,2 хил. души. КИА на 25÷34-годишните намалява с 2,2 процентни пункта до 80,7%, а при 15÷24-годишните – с 0,6 процентни пункта до 29,5%.;
При заетите лица за групата на 25÷34-годишните спадът е с 46,3 хиляди (-6,28%) до 691 хил. души, като за тази възрастова група се наблюдава най-силното намаление на равнището на заетост спрямо всички останали възрастови групи. КЗ при тях намалява с 3,1 процентни пункта до 75,1%, в т.ч. при мъжете намалението е с 1,9 процентни пункта до 82,2%, а при жените – с 4,2 процентни пункта до 67,5%, което е и най-значителният спад в заетостта сред жените. При групата на 15÷24-годишните намалението е с 22,6 хиляди (-8,61%) до 240 хил. души, а КЗ при тях намалява с 1,5 процентни пункта до 24,8%, като при мъжете намалението е с 1,4 процентни пункта до 28%, а при жените – с 1,7 процентни пункта до 21,4%. Това показва, че жените от тази възрастова група са по-засегнатата част в групата.;
При наетите лица за групата на 25÷34-годишните спадът е с 42,9 хиляди (-6,37%) до 630,8 хиляди души хиляди, в т.ч. в частния сектор – с 29,7 хиляди (-5,41%) до 519,7 хил. души. При групата на 15÷24-годишните намалението е с 24,7 хиляди (-9,88%) до 225,3 хил. души, в т.ч. в частния сектор – с 23,5 хиляди (-10,12%) до 208,6 хил. души.
-Най-слабо засегнати от кризата се оказва възрастовата група на 55÷64-годишните и групата на 34÷44-годишните, като:
При работната сила само за тези две групи се наблюдава нарастване. За 35÷44-годишните то е с 12,5 хиляди (1,24%) до 1 021,8 хил. души, а при 55÷64-годишните С 2,7 хиляди (0,56%) до 482,3 хил. души.
-Икономическата активност при всички възрастови групи бележи спад с изключение на групата 55÷64 години. КИА при 55÷64 годишните нараства с 0,5 процентни пункта до 49,2%, а при 35÷44-годишните икономическата активност намалява само с 0,9 процентни пункта до 87,5%.;
При заетите лица от всички възрастови групи се наблюдава спад, който е най-слаб за тези две възрастови групи. При заетите на 35÷44 г. се наблюдава незначително намаление от 0,7 хил. (0,07%) до 965,2 хил. души, докато при 55÷64-годишните намалението е само с 1,1 хил. (0,24%) до 452 хил. души. Заетостта при 55÷64-годишните нараства общо с 0,1 процентни пункта до 46,1%, в т.ч. при жените – с 1,6 процентни пункта на годишна база до 39,9%, докато при мъжете спада до 54,1%. Следователно, жените в тази възрастова група се оказват най-слабо засегнати, но с развитото на кризата и при тях настъпва спад в заетостта. Заетите на 35÷44 години, които имат най-висок абсолютен и относителен дял, са и с най-висок КЗ, който намалява с 2 процентни пункта – 82,6%;
При наетите лица за всички възрастови групи се наблюдава спад с изключение на групата на 55÷64-годишните, при които се наблюдава реално увеличение с 2,1 хиляди (0,55%) до 383 хил.души. За групата на 34÷44 г. намалението е най-слабо – само с 3,3 хиляди (-0,39%) до 836,2 хил. души. В частния сектор процесите са обратни. Наетите 35÷44 години нарастват реално с 1,9 хиляди (0,32%) до 236,1 хил.души, а при 55÷64 годишните има намаление с 7,4 хиляди (3,04%) до 236,1 хил. души. Това намаление е за сметка на нарастването на дела на 55÷64-годишните в обществения сектор.
-Според формата на собственост анализът показва, че кризата се е отразила по-тежко при наетите лица в частния сектор, отколкото на наетите в обществения.
-Според вида на договора най-значителната част от наетите лица са по трудови и служебни правоотношения – над 94% през целия референтен период. Техният брой и дял постоянно нарастват до 2008 г., достигайки най-високата си стойност от 2 807,7 хил. души (96,38%). В резултат на кризата, при тях се наблюдава най-значително намаление - с 87 хиляди (-3,1%) до 2 720,7 хил. души. Наетите по граждански договори и лицата без договори също спадат, като спадът при тях е по-малък, но по-рязък, поради ниският им относителен дял.
-Според професионално-квалификационната структура кризата се е отрази най-слабо върху първите три квалификационни групи професии, като само при ръководните служители се наблюдава увеличение с 1,8 хиляди (0,83%) до 219,3 хил.души. При аналитичните и приложните специалисти се наблюдава най-слабото намаление спрямо всички останали групи, т.е. първите три групи в професионално квалификационната структура на заетите лица запазват в голяма степен своята роля и значение за дейността на фирмите и тяхното оцеляване при кризи. Най-пострадали от кризата се оказват последните три групи професии, като квалифицираните производствени работници намаляват с 41,5 хиляди (7,79%) до 491,1 хил.души, а нискоквалифицираните работници – с 21,9 хиляди (5,17%) до 401,9 хил.души, т.е. заетите в тези сфери на икономиката, които пострадаха най-силно от кризата, както и хората с ниска степен на образование и квалификация.
При тези условия е необходимо:
-Активните политики на пазара на труда да се преориентират от сигурност на работното място към сигурност за заетост, а оттам и за сигурност на доходите. Една възможна мярка за това е:
-Системите за социално подпомагане да се преориентират за хората в трудоспособна възраст от системи за чисто парична форма на помощ към системи предимно за повишаване на тяхната пригодност за заетост от една страна, а от друга – към предоставяне на услуги, за които държавата се разплаща.
-Специално внимание да се обърне на създаването на предпоставки за запазване на заетостта и недопускането от изпадане в неактивно състояние на младежите до 34-годишна възраст. За целта е необходимо повишаването на стимулите за работодателите при задържането или при наемането им на работа, в т.ч. и чрез данъчни облекчения.