Буксуващата "Белене" отива на съд

Буксуващият проект АЕЦ "Белене", който "Атомстройекспорт" /АСЕ/ трябва да построи по поръчка на България, преминава в плоскостта на съдебните разбирателства, отбелязва "Комерсант".
В отговор на иска на АСЕ за 58 милиона евро, заведен в Парижкия международен арбитраж, София е готова да предяви насрещни претенции за 61 милиона евро. В случай на срив на проекта съдебните процеси ще продължат няколко години, а общата сума на претенциите може да достигне 1 милиард евро.
България заяви, че има насрещни претенции към руската АСЕ /структура на "Росатом", строяща атомни централи в чужбина/, които надвишават сумата на иска, подаден от компанията в Парижкия арбитраж миналата седмица. Националната електрическа компания на България /НЕК/ твърди, че става дума за плащането на старо оборудване за АЕЦ, което е било изкупено от руската страна. Българската компания заяви, че многократно е повдигала този въпрос по време на преговорите.
Оборудването, за което говори НЕК, е било доставено за АЕЦ "Белене" още в съветската епоха, когато Москва и София за пръв път започват този проект. Но през 1990 г. строителството му е замразено. Както уточняват от АСЕ, голяма част от оборудването /включително и реакторната установка/ се е намирала на склад. След като в средата на първото десетилетие на ХХІ век България и Русия са се върнали към проекта е сключено споразумение за изкупуване на оборудването. То е било използвано за строителството на четвърти блок на Калининската АЕЦ /трябва да бъде изградена до края на годината/. От АСЕ не уточниха финансовите параметри на сделката.
Претенциите на самата АСЕ към НЕК в рамките на иска, заведен в Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж, е за 58 милиона евро. Тази сума се е натрупала от отсъствието на плащания за извършени дейности. АСЕ заяви, че част от работите по "Белене" компанията е финансирала с кредит, а НЕК, който е молил за отсрочка, не е спазвал графика на плащанията. Ситуацията около "Белене" остава напрегната вече няколко години. На първо място България не я устройва цената на станцията, която, според "Росатом", не може да бъде по-ниска от 6,3 милиарда евро. В момента е в сила Допълнително споразумение номер 13 към договора, което отлага взимането на окончателно решение за продължаването на проекта до 1 октомври. Руската страна се надява, че НЕК и АСЕ ще могат да подпишат EPC-договор за изграждането на "Белене". София очаква изводите на HSBC, която е финансов консултант на проекта.
Едновременно с това източници, близки и до двете страни, твърдят, че в случай на срив на проекта АСЕ може да поиска от НЕК плащането на неустойки в размер до 1 милиард евро. Но до октомври, когато ще приключи действието на Допълнително споразумение номер 13, нови искове срещу НЕК, най-вероятно, няма да има, уточни събеседник на "Комерсант" от "Росатом". От АСЕ твърдят, че завеждането на иска не трябва да се разглежда като метод за натиск върху възложителя. Но, според главният редактор на независимото издание AtomInfo.ru Александър Уваров, искът може да се разглежда като "напомняне на българската страна, че забавянията нанасят финансови щети на "Росатом". В същото време преминаването на конфликта в съдебната плоскост може допълнително да усложни ситуацията около проекта и да забави вземането на решение по него. Партньорът в Goltsblat BLP Максим Кулков заяви, че гледането на дела в Международния арбитражен съд в Париж отнема средно от една до две години. /БГНЕС