Булгаргаз и валутният риск

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

От известно време много икономисти и икономически журналисти си задаваме един въпрос, а именно – защо България, чиято икономика е обвързана почти изцяло с еврото (от гледна точка на търговски и капиталови потоци и валутни резерви), не се застрахова срещу валутния риск от промяна във валутния курс долар-евро при покупката на газ,  чиято цена (очевидно не в интерес на България) е договорена с Газпром в долари?
Е, на 23-ти юни получихме отговор на този въпрос, който меко казано ни озадачи. Според изпълнителния директор на Булгаргаз Гогов пречката пред хеджиране срещу валутен риск е Законът за обществените поръчки. Освен че обществената поръчка носела допълнителни разходи, за възлагането й отивали поне 90 дни, колкото е и регулаторният период за цените на топлоенергията. Според Гогов, всичко това обезсмисляло провеждането на такава обществена поръчка.
Това обяснение, обаче, не дава отговор на следните въпроси:
1.Ако проблемът наистина е в Закона за обществените поръчки (за което, честно казано, се съмняваме), защо досега не са предприети мерки за промяната му в името на обществения интерес? Очевидно валутният риск не е от вчера или от днес, а от поне 13 години, след като България прие валутен борд, обвързан с курса на еврото, обърна  повечето от валутните си резерви в еврови активи и засили търговските си връзки с ЕС вследствие на процеса на интеграция със Съюза.

2. Законът за обществени поръчки, в сегашния си вид, позволява и дългосрочни договори за услуги. Ако Булгаргаз веднъж премине през 3-месечната процедура и избере съответния инвестиционен посредник, който да хеджира валутния риск вместо нея (предполага се, че служителите на Булгаргаз не са специалисти по корпоративно хеджиране срещу валутен риск), след това няколко години ще може да разчита на този посредник. Каква ще бъде конкретната стратегия за хеджиране – с фючърси, опции или по-сложни деривати, ще зависи от наличния ресурс на Булгаргаз за хеджиране, толерансът му към риск и препоръките на посредника.

3. Защо не се потърси възможност за договаряне на цените на газа, който купуваме от Русия, в евро? Обвързаността на България с еврото е дългосрочна, предвид членството в ЕС и планът й да поддържа валутния съвет при сегашните му параметри до момента на присъединяването си към еврозоната. Може би това би било трудно за действащите в момента договори, но би могло да бъде част от условията, които България ще постави при предстоящите преговори с Газпром за следващия период през есента.

Част от отговорите на по-горните въпроси може да се потърси във факта, че Булгаргаз е държавна компания и нейните мениджъри надали се вълнуват особено от крайните цени на газа и финансовите показатели на компанията. Дали компанията ще има печалба или загуба за тях е общо взето все едно, тъй като тяхното заплащане не е обвързано с конкретния финансов резултат. Това е видно и от огромните вземания на компанията, несъбирани с години. Една частна компания най-вероятно би се потрудила повече при събиране на вземанията си, да не говорим за естествения стремеж към печалба.

Монополното положение на Булгаргаз като вносител е друга част от обяснението. Липсата на други вносители на газ съответно принуждава местните газови дистрибутори, индустриални производители и топлофикации, работещи на газ, да купуват в крайна сметка от Булгаргаз, независимо от цената. Ако цените в един момент не ги устройват, единствената алтернатива е да преминат на друго гориво, което изисква огромни разходи. Всъщност и самите купувачи на газ биха могли да се застраховат срещу валутния риск, макар при тях това да предполага по-високи единични разходи. 

А какво правят частните (немонополни) компании по света? Редица авиокомпании, например, се застраховат срещу неблагоприятно развитие на цените на керосина. Изглежда толкова просто, особено при непрестанния ръст на инструменти за хеджиране разнообразие от инструменти на световните пазари. Защо принципалът на Булгаргаз в лицето на икономическото министерство не окаже съответния натиск, за да може и Булгаргаз да заприлича поне малко на пазарна компания?