Бум на събираемостта, есента е топла

Ръст на събираемостта през есента на 2012 година отчетоха от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Явлението е нетипично за това време на годината, което традиционно се характеризира със спад във възможностите на българите да изплащат задълженията си, коментираха от асоциацията.
„Досега наблюдавахме ясна сезонност при събирането на задължения – за есенните месеци и особено за септември досега бе типична по-ниската събираемост, главно поради настъпването на студения сезон”, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ. „Този път обаче ситуацията е различна. За септември отчитаме ръст от около 1.3 пункта в индекса, демонстриращ събираемостта на дълговете. В същото време през октомври отчитаме съществен ръст и той също се очертава като един от най-успешните в това отношение месеци на 2012 година”, добавя Миткова-Тодорова.

Според експертите от асоциацията основните причини за промяната се коренят в топлата есен тази година – по-ниските сметки за електричество позволиха на българите да заделят повече средства, за да погасят дълговете си. Наличието на големи инфраструктурни проекти пък удължи лятната сезонна заетост и също оказа влияние върху по-съвестното изплащане на задълженията от страна на хората. Като трета причина представителите на колекторската асоциация изтъкнаха растящата кредитна култура на българите. По думите им кризата и последващите я трудности се е отразила позитивно на вземането на решение за теглене на заем и направило хората по-внимателни и предпазливи.
В същото време забавеното от работодателя възнаграждение продължава да е основна причина за забавяне на изплащането на задълженията – 49% от хората са изтъкнали това като аргумент, че не са погасили навреме месечната си вноска. Известен спад – с около 2 % спрямо месец май тази година, се отчита при хората, които не са заплатили дълга си за периода поради безработица. Без съществени промени за последната 1 година се задържа профилът на средностатистическия длъжник. Той е мъж между 40 и 50 години, работил в годините преди кризата на средно или високо мениджърско ниво и живял на ръба на възможностите си, но сега не може да поддържа висок стандарт, посочиха от асоциацията. Средностатистическият длъжник обаче вече не е жител само на Северозападна България, а се концентрира в големите градове. Основните причини за забавени плащания са проблеми с изплащането на заплатите, безработицата и пътувания на длъжника за дълго зад граница, добавиха експертите.
Срокът, в който се бавят плащанията между фирмите се увеличил през последната година средно с пет дни от 105 дни към ноември 2011 г. до 110 дни към ноември тази година, съобщи Милена Трифонова от Асоциацията на колекторските агенции, цитирана от БТА. Най-големи са забавянията в плащанията на строителните фирми - те се увеличават от 150 дни преди година до 172 дни през тази есен. Забавянето на разплащането в сектора на услугите средно е 102 дни, а в сектора на промишлеността пада от 109 до 99 дни на годишна база. В сектора на търговията плащанията се отлагат с 66 дни. Проблем пред банките и търговците е несъстоятелността, която може да се обяви със задна дата. Тя може да направи нищожни много договори за продажба на имущество. Ако си купите например с банков кредит апартамент от строителна фирма, която обяви несъстоятелност със задна дата, има възможност съдия изпълнител да анулира сделката, да ви вземе апартамента, а вие да продължите да плащате кредита си към банката, обясни Милена Трифонова.
Макар и да не се разбира от хората има голяма разлика между събиране на забавено плащане и изкупуване на вземане, каза Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции. Събирането на забавените плащания се поема като разход от кредиторите и не натоварва с нищо клиентите на съответното дружество. Искаме да сме максимално коректни и се опитваме да не притискаме излишно с непристойни средства клиентите с проблеми в плащанията, добави Тодорова. Стигне ли се обаче до съд, разходите вече се поемат от осъдения, а те често никак не са малки, подчерта тя. Изкупуването на вземане стана чрез цесия - процедурата е описана в Търговския закон. При цесията се сменя кредиторът. Клиентът с проблеми в плащанията трябва да бъде уведомен писмено, че има цесия за неговия дълг, добави Тодорова.
По-ясна ще бъде времевата рамка при събирането на задължения, ако новите планирани промени за въвеждане на 10-годишна давност влязат в сила, подчертаха още представителите на АКАБГ. Освен това кредиторите ще имат по-ясни мотиви, за да потърсят дадено просрочено задължение, което би било успешен ход за всички страни. За да функционират успешно промените обаче, е необходим единен кредитен регистър, липсата на който в момента лишава кредиторите от ясна информация за състоянието на потенциалния им клиент. Експертите от асоциацията призоваха за създаване на такъв регистър с цел повече прозрачност и яснота на кредитния пазар. Те подчертаха и нуждата от създаване на регулация на сектора, свързан със събирането на задължения.