Бумерангът Газпром удря по Кремъл

Андрю Креймър
Заради свиващите се енергийни пазари, тактиката на Кремъл да използва гигантската енергийна компания Газпром като страшно иконономическо и политическо оръжие за възстановяване на руското влияние по света, се завръща като бумеранг.
По време на осемгодишното си президентство Владимир Путин преследваше стратегическата цел да се изгради доминиращо положение в газовите доставки за Европа и газопреносната мрежа.
Неговият успех бе подкопан през януари, когато за втори път през последните три години ценовият спор с Украйна доведе до прекъсване на доставките на природен газ и стотици хиляди източноевропейци бяха оставени да зъзнат в мразовитата зима.
Но в стремежа си да монополизира газовите доставки, Путин, който сега е премиер на Русия, набута Газпром в дългосрочни договори с държавите от Централна Азия, които бяха сключени при много по-високи от сегашните световни цени на синьото гориво.
Сега глобалната икономическа криза предизвика силно свива на търсенето на газ и това натовари Газпром със скъпи доставки на газ от Централна Азия, който компанията е принудена да продава на загуба.
Отгоре на всичко тя бе принудена да затвори собствените си находища в самати Русия, от които изпомпваше много по-евтин газ от централноазиатския, за да балансира капацитета си заради намаляващото световно търсене. Всъщност стратегията, която имаше политически и инкономически смисъл по времето на покачващите се непрекъснато цени, днес изглежда обречена и води до непрекъснато намаляващо влияние и вещае дългосрчони загуби, ако цените не се възстановят
„Това е изключителен обрат в очакванията”, посочва Джонатан Стърн, директор на газовите изследвания в Oxford Institute for Energy Studies.
Според него газовите продажби на Газпром ще се сринат тази година с 60 млрд. куб. м. Това се равнява на същото количество, което тя е договорила да внася от бившите съветски републики.
Обратът бе колкото бърз, толкова и разрушителен за бизнес модела на компанията. Миналият септемри тогавашният премиер Путин отлетя за Ташкент, Узбекистан, за да сключи сделка, която да циментира руската стратегическа победа след войната в Грузия.
Според сделката, за която руската информационна агенция РИА Новости съобщи, че е валидна до 2028, Газпром ще плаща средно по $340 за 1 000 куб. м. газ през 2009. Но сега същото количество се продава на Украйна по $230, а цените за Европа се очаква да бъдат около $280 за цялата 2009.
В писмено заявление Газпром призна, че губи пари заради договорите си с Централна Азия, но посочи че те ще станат печеливши, когато търсенето се възстанови.
Неблагоприятната ситуация предизвиква необичаен стрес за Газпром, която излезе с гръм и трясък на световната сцена по време на енергийния бум и се превърна в символ на новата мощ и влияние на Русия под ръководството на Путин.
Навремето инвеститорите виждаха в тесните вързки на компанията с Кремъл, добри възможности за бизнес.
Например, когато Газпром вдигна цените за Украйна по време на уличните протести, известни като Оранжевата революция, този ход подкрепи целта на руската външна политика да се притиснат прозападните правителства по южната й граница. Така Газпром спечели и пари. Сега политическите й цели в бившия Съветски съюз ще й костват пари.
Тенденцията вече е очевидна. Тези дни ЕС подписа споразумения с Азербайджан, Грузия, Турция и Египет, които могат да съживят дълго отлагания газопровод Набуко, който цели да разруши руския монопол върху газовите доставки от Каспийския регион. Това е доста голям обрат в позицията на Азербайджан, който след войната с Грузия миналото лято предложи да продаде на Газпром цялото си бъдещо производство от едно голямо находище.
Заради преплетените връзки на Газпром с Кремъл, финансовите й неприятности се отразяват и на държавната хазна.
Миналата година компанията спечели $30.8 млрд. при приходи от $160.5 млрд., според пуликуваните този месец отчети. Московската инвестиционната банка Troika Dialog прогнозира, че тази година печалбите ще паднат до $16.7 млрд. при приходи от $104 млрд.
Като най-големият данъкоплатец Газпром плати данъци в размер на $40 млрд, но за тази година очакванията са те да паднат почти наполовина до около $22.5 млрд.
Сегашните проблеми могат да застрашат и плановете за бъдещето.
Тя планира да направи капиталови разходи от $27.46 млрд. през тази година и да инвестира още $44.8 млрд през 2010.
Но ако това стане, компанията ще излезе на загуба през 2010 и ще трябва да търси пари назаем, изчислява Алекс Фак, анализатор на газовата и петролната промишленост в Troika.