Буреносни облаци над Източна Европа

От Ян Пул

Ришард Делевски е бизнесмен на ръба на фалита. След няколко тревожни месеца в притеснения за бъдещето на компанията му, изглежда това е краят.

Делевски бил на среща с клиент в Минск, Беларус, когато телефонът му иззвънял и кризата нанесла съкрушителен удар. Неговата банка се обаждала да го информира, че компанията му Delkar била на червено от порядъка на 4 млн. злоти или около €850 000 ($1.1 млн.). Сумата се натрупала, защото Делевски използвал валутни опции за защита срещу поскъпването на злотата. Но сега полската валута била загубила почти четвърт от стойността си спрямо еврото. И никой не бе обяснил на Делевски, че ако това се случи, той ще дължи компенсации.
Всеки месец 150-те служители в завода на Делевски, близо до полския град Киелце, щамповат 250 тона ламарина и алуминий, правейки улуци, гръмоотводи и други строителни елементи. Около половината от готовите продукти се изнасят за Франция, Португалия, Германия и други страни от Европейския съюз, докато останалото се продава в Полша. „Износът падна рязко през последните няколко месеца, но само това нямаше да ни довърши“, убеден е Делевски.
Предвид мащабите на настоящата криза, той разбира защо търсенето на продуктите му на Запад е отслабнало. Но защо злотата се обезценява и защо изведнъж дължи пари, остава мистерия за него. „Ние, поляците, работим усилено“, твърди той. „Продуктите ни са толкова добри, колкото и западните и обслужваме кредитите си.“ Делевски се чувства измамен от кредитора си, Millennium Bank.
На Източна Европа й трябваха 20 години да преодолее старите, неефективни структури на управляваната от държавата планова икономика. Големите губещи комбинати бяха приватизирани и с навлизането на източноевропейските компании на нови пазари, регионът се интегрира в глобализираното стопанство.
След влизането в ЕС балтийските страни в частност отбелязаха огромен напредък настигайки западните си съседи, понякога достигайки двуцифрен ръст. Румъния, късно влязла в ЕС, отчете най-голям брой нови регистрации на Porsche Cayenne в света през 2008. В центъра на Варшава Дворецът на културата и науката от сталинската ера, някога единственият небостъргач в града, изчезна зад нови офис кули от стомана и стъкло в рамките на няколко години. Чешката република все още се радваше на почти пълна заетост през 2008.
Сега икономиката на Източна Европа, някога във възход, внезапно засече. Световната икономическа криза, която започна със спукването на балона на недвижимите имоти в САЩ, сега се усеща в бившите комунистически страни. И ги удря с по-голяма сила и по-бързо, отколкото очакваха новодошлите в света на капитализма, замаяни от успехите.
Естонци, латвийци и литовци, които години наред можеха да се радват на темпове на растеж между 7% и 10%, трябва да се примирят с факта, че икономиките им се свиват. Унгария вече се обърна към Международния валутен фонд, Световната банка и ЕС за €20 млрд. ($27 млрд.) и Румъния поиска и получи почти толкова. Полша също кандидатства за подобна сума.Само през четвъртото тримесечие поляците са произвели с 5% по-малко от същия период на 2007. В Чешката република безработицата скочи до 12%.
Дали сега зависи от западноевропейските страни, които вече имат много грижи, справяйки се с най-лошата икономическа криза от Втората световна война насам, да платят сметките на Източна Европа? От друга страна, какво ще се случи, ако никой не помогне? Дали кризата в новите страни членки на ЕС може да застраши цялостта на съюза? Едно е ясно: Западна Европа не може просто да изостави новите членове на съдбата им.
Помощта за Изтока бе една от ключовите теми за обсъждане на последната среща на върха на ЕС в Брюксел. По предложение на Европейската комисия извънредният заем за закъсалите членове, които още не са се присъединили към еврозоната бе увеличен на €50 млрд. ($68 млрд.). Председателят на комисията Жосе Мануел Барозу нарече решението „знак за силна подкрепа“.
Този знак беше необходим спешно. Източна Европа отдавна се чудеше колко издържлива е в действителност солидарността на богатите западноевропейци. Те обвиняват своите партньори от ЕС, че рекапитализират само националните си компании с – отчасти щедри – спасителни пакети, докато в същото време премахват конкуренцията на изток.
Мнението в Източна Европа е, че нахлуването на световната икономическа криза изведнъж преобърна глобализацията. Стотици хиляди поляци, българи и румънци намериха добре платена работа в западните страни от ЕС, но сега армия преселили се работници се отправя обратно у дома на изток. В същото време капиталът, от който толкова отчаяно се нуждае регионът, тече в други посоки, тъй като западните банки и инвеститори изтеглят парите си.
Фактът, че кризата на Запад сега повлича надолу и Изтока до голяма степен се дължи на една единствена грешка. От години източноевропейците взимаха заеми в евро, швейцарски франкове и скандинавски крони. Заемите стимулираха вътрешното потребление и позволиха на икономиките да растат. Много нови страни членки внасяха повече стоки отколкото изнасяха. Сега планините дългове са високи, а дефицитите по текущите сметки в страни като Литва и България надхвърлят солидните 15% от БВП.
Изтичането на капитал и свиващото се търсене от страна на Запада упражниха натиск върху обменните курсове. Валутите, които не са привързани към еврото, понесоха особено драстично обезценяване. През последните шест месеца румънската лея изгуби над 16% от стойността си, а унгарският форинт – близо 20%. Частните лица и дори правителствата не могат вече да обслужват своите кредити в чужда валута.
Евентуални мащабни фалити в Източна Европа сега засягат безотговорните кредитори на Запад, който също така случайно контролират 70% от всички банки на Изток. Само австрийските банки имат непокрити вземания в Източна Европа на стойност €293 млрд. ($396 млрд.). Томас Миров, президент на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, очаква до западни заеми за €76 млрд. ($103 млрд.) ще станат изискуеми тази година в страните членки на ЕС в Източна Европа и Украйна. Тревоги за кредитоспособността на източните компании може да накара западните банки да не отпускат кредити. Според Миров се развива порочен кръг, след като източноевропейските икономики остават без двигателна мощ, а кризата набира инерция.
Във всеки случай няма да е възможно да се изпълни обещанието на революцията от 1989 – свобода и просперитет за всички европейци – толкова бързо, колкото бе обещано. Вместо това гражданите на новите членове на ЕС може да очакват заплатите им да стагнират на по-ниски нива в сравнение с тези на Запад при положение, че те не са били вече намалени драстично. В допълнение към масовите съкращения, пострадалите собственици на компании в Източна Европа прибегнаха до орязване на възнагражденията с до 30% през последните месеци. А някой, останал без работа на изток бързо се оказва притиснат. Правителствата нямат пари и социалните разходи бяха орязани на много места през годините на бума.