Бутафорията в българския туризъм

Против бутафорията в туризма се обявиха участниците на завършилия Втори конгрес на Българската асоциация за балнео и СПА туризъм, който се проведе в Сандански. Представителите на СПА бизнеса се обявиха срещу разрушаването на културни паметници чрез реконструкции, които ги обличат в неестествени материали.
Историческите културни обекти се превръщат в нискобюджетни атракции, посочи Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Според него подобна опасност застрашава и СПА туризма, който вместо да залага на местни традиционни продукти, въвежда чужди практики, за които нямаме нито ноу хау, нито подготвени специалисти, които да ги прилагат. След като съсипахме много културни обекти, на път сме да съсипем и СПА индустрията, смята Драганов. Той даде да пример дострояването на крепостта Кракра край Перник, възстановяването на обекти Созопол и дори на Перперикон. Точно същия ефект според него предизвиква и копирането на СПА продукти, характерни за други дестинации. От една страна това обезличава българската СПА индустрия, а от друга – води до неизбежно намаляване на цените на такива продукти, които са лоши копия на оригинала. Вместо да предлагаме душовете „Виши”, масажи с камъни от Египет, руски и финландски парни бани и др. екзотични за България процедури, трябва да се върнем и наблегнем на българската поморийска кал, например и постиженията на българската медицита при разработване на методи за лечение. Звучи смешно на въпроса какво точно лекува минералната вода в определен курорт да отговаряме „всичко“, категоричен е Драганов. Трябва да изтъкваме най-очевидните предимства на определен курорт, посочвайки, че в Поморие може да се използват лечебните свойства на поморийската кал, в Хисаря – да се лекува каменна болест на жлъчката и бъбреците, а Сандански разполага с уникални условия на климатичен курорт, подходящ за лечение на астма.
Според членовете на БУБСПА паметниците трява не да бъдат достроявани, а да се представят на туристите така, че тяхното въображение да доизгражда обектите. Традиционната българска култура, храни, билки и етерични масла са основата, върху която през последните две-три години се създават местни продукти, подчерта д-р Таня Ангелова, експерт в БУБСПА. Според нея стават все повече центровете, които осъзнават необходимостта от предлагане на автентичен продукт на българските и чуждестранните клиенти. За разлика от екзотичните терапии, които са чужди за страната ни, имаме доста български продукти, които могат да създадат уникален продукт, разпознаваем само за България, смята тя. Участниците в конгреса призоваваха да не се използва туризмът като оправдание за разрушаването на културните паметници.
Само преди дни подобна теза изразиха и представители на археологичната наука. Според проф.Маргарита Ваклинова „възстановяването“ на археологическите паметници означава, че хората, които го правят, натрапват мнението си на бъдещите поколения. Разполагаме с огромен брой паметници, които за съжаление са били изключително много увредени, и дострояването им може да промени безвъзвратно техния облик. Науката не стои на едно място, тя се развива и утре може да ни предложи решения, които са съвсем различни от онова, което се струва правилно на авторите им днес. Подобна теза изрази и проф.Николай Овчаров, според когото по-добрият начин е 3D визуализацията на историческите обекти чрез макети или чрез дигитални възстановки, които ще дадат на посетителите представа как са изглеждали те в миналото, без да накърняват историческата достоверност и без да ги увреждат.
В началото на май и президентът на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) Густаво Араос изпрати писмо до Народното събрание, президента и правителството, за да предупреди, че културното наследство на България е застрашено, след като по европейски проекти се "социализират" културни паметници. Източник:THExperts