Бъдещето на ВЕЦ-овете

България има сериозен принос в изграждането на водни централи. Страната ни първа започва да усвоява електричеството сред останалите балкански страни и първа създава водно електрическата централа край Панчарево през далечната 1900 г. Именно благодарение на електроенергията от ВЕЦ днес София се гордее, че е една от първите европейски столици с електрически трамваи.

Ударното развитие на водни централи започва по време на индустриализацията, когато са изградени няколко хидро-енергийни каскади. Перлите в короната на родната зелена енергетика са изграждането на ПАВЕЦ "Чаира" и на язовир "Цанков камък". Реално това са и последните изключително сложни и завършени проекти у нас. За яз. "Цанков камък" и едноименния ВЕЦ е писано много през годините назад - причината е, че неговото строителство се оскъпи сериозно, а и там се намира "златният път", както бе наречен от премиера. При завиряването на язовира се наложи изместване на стария път Кричим - Девин като се изгради нов 22-километров участък. Той струваше на държавата колосалните 220 млн. лева.

Изграждането на ПАВЕЦ "Чаира" бе завършено през 90-те години на ХХ век. Това е уникално хидротехническо съоръжение - то е най-голямата подземна централа на Балканския полуостров, разположена в Рила планина, под язовир "Белмекен". Това е ключова централа за страната ни, защото позволява да се "оптимизира" работата на АЕЦ "Козлодуй" и на въглищните ТЕЦ у нас. Чаира е помпено-акумулираща централа - тоест освен да използва силата на водата, за да произвежда ток, нейните силни помпи връщат през нощта част от водните количества обратно в язовира. Така силата на водата се използва неколкократно, а централата произвежда ток когато най-много се търси. Планирано е ПАВЕЦ "Чаира" да бъде разширен чрез хидровъзел "Яденица", но за този проект няма осигурено финансиране. Мощността на ПАВЕЦ е 864 мвт.

Ключови за енергийната система са и останалите големи ВЕЦ-ове у нас. Те са обособени покрай големите язовири, по течението на реките или в хидрокаскадите "Белмекен - Сестримо-Чаира", "Баташкия водносилов път", "Въча" и "Среден Искър". Основните ВЕЦ-ове и хидрокаскади у нас се управляват от НЕК. Тези съоръжения произвеждат зелена енергия и могат да работят до 80 или дори сто години. Българите по всяка вероятност трябва да са благодарни на предците си, че са направили възможно сега да използват зелена енергия, към която се стреми целият ЕС и света.

Дори и в момента ВЕЦ произвеждат между 13 и 20 на сто от електроенергията у нас, според данните на Електроенергийния системен оператор. От асоциация "Хидроенергия" пък са изчислили, че през 2015 г. 70% от зелената енергия у нас е идвала от ВЕЦ. Тези данни не са се променили особено през последните години, след като замря строежът на нови соларни и вятърни централи.

През 2021 г. природата за момента е благосклонна към нас, което позволява при започващото снеготопене у нас да се произвеждат значими количества чиста енергия. Наскоро министърът на околната среда и водите Емил Димитров обясни, че язовирите в страната са пълни, което предполага и добро производство на ВЕЦ-овете в следващите два месеца. В най-близко време ще бъде спрян за планов ремонт и един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй", като липсващото производство от него ще бъде покрито именно от ВЕЦ-овете на НЕК и от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".

От особено значение за България и зелената сделка е да запази и разшири ВЕЦ-овете си. На практика на всеки един от големите язовири у нас има изградена ВЕЦ. През последните години по поречието на много реки бяха създадени малки частни ВЕЦ, които също ще работят десетки години напред.

Може би най-важният проблем при водните централи е, че отклоняват вода за напояване и за населението. Тяхната работа може дори да пречи на земеделците, а промените на коритата на реките носят сериозни рискове за природата като цяло. Тези процеси трябва умело да се контролират, за да не се стига до измиране на рибата по река Въча или оставане без вода на населените места.

Бъдещи проекти

В Плана за възстановяване и устойчивост държавата планира модернизация на ПАВЕЦ "Чаира". Тази централа е призната като проект от общностно значение, който е допустим за финансиране от ЕС. Според екипа на президента Румен Радев разширението на "Чаира" би струвало 344 млн. лева. Данните не са потвърдени от НЕК.

Стратегически обект за нас и съседните страни е доизграждането на хидроенергийната каскада "Горна Арда". За съжаление по проекта няма движение в момента, независимо че австрийската компания EVN прояви интерес към проекта преди 10 години. Тогава беше подписан договорът за създаване на проектната компания. За съжаление оттогава досега нищо не се е променило и този проект продължава да е "на трупчета". Изграждането на трите язовира ще спомогне да се ограничат наводненията по поречието на Марица у нас и в Турция и Гърция. Неслучайно още през 2000 година турската "Джейлан холдинг" имаше интерес да участва в изграждането на хидрокаскадата.

Архаични пък са и държавните проекти за изграждане на ВЕЦ-ове по Дунав. Тази идея е разработена още по времето на социализма. Намерението на управляващите тогава е било да се изградят ВЕЦ-ове както на българския, така и на румънския бряг на реката. Властта е решила ВЕЦ-овете да бъдат край Никопол и Турну Мъгуреле, както и между бреговете на Силистра и Кълъраш.

Анализите тогава обаче показват, че изграждането на ВЕЦ-ове по р. Дунав ще доведе до покачване на нивото на водите и това ще залее хиляди декари земи в България. Една от последиците от реализацията на този проект е преместването на град Никопол. Но идеята продължава да има своите привърженици.

Намерението изначално има смисъл, защото е свързано с подобряване на корабоплаването реката - водещият фактор е гарантиране на корабоплаването, а не производството на енергия. Производството на електроенергия е допълнение, като централите е трябвало да са с мощност от 400 мегавата за Никопол - Турну Магуреле и 265 мегавата при Силистра-Кълъраш. Според експертни оценки цената на тези съоръжения е 10 млрд. евро - приблизително колкото би струвала нова атомна централа. Има смисъл от подобни съоръжения дотолкова, доколкото те биха били подкрепени от ЕС, а и всички страни по поречието на Дунав са впрегнали водния потенциал на реката.

Оскъдният потенциал на водите у нас като цяло е важен фактор за създаването на ВЕЦ-овете. Дори и в момента голяма част от водния ресурс у нас е впрегнат за някакво производство - за напояване и за създаване на електроенергия. В същото време голяма част от водата се пилее заради амортизирана инфраструктура - има райони, където загубите на вода по мрежата надхвърлят 90%. Дори в София те са над 60%. Към тези проблеми могат да се добавят и екологичните аспекти на зелената енергия от ВЕЦ. Вече е много трудно да се формира добър инвестиционен проект с екологични показатели, които отговарят на всички изисквания. Именно затова сега трябва да ценим създадените вече ВЕЦ и ползите, които те носят за икономиката и хората./3е-news.net