Бъдещето на инфлацията

Експерти обсъдиха инфлационните процеси по време на Софийския икономически форум III.

Професор Деян Шошкич от Икономическия факултет на Белградския университет каза, че притегателната сила на Еврозоната е много голяма, защото по този начин държавата става член на голяма финансова система. Така може да се възползва от тенденциите за намаляване на кредитите не само за самата държава, но и за икономическите оператори, които действат на нейна територия. Според него всичко това носи много ползи за търговията и икономическия растеж.

Ако обаче състоянието е на растяща инфлация, каквото е положението в цял свят, стои въпросът какво ще се случи, ако инфлацията в Еврозоната е по-висока, отколкото тази, на която е подложена местната валута. Проф. Шошкич счита, че инфлационните процеси ще продължат и ще се стигне до намаляване на конкурентоспособността, повишаване на цените на стоките и услугите, затрудняване на износа им и оттам ще има проблеми с търговския дефицит и баланса по текущата сметка. Всичко това може да доведе до свръхзадлъжнялост на икономиката. За да може да се избегнат всички тези проблеми, трябва да се увеличат инвестициите и да се стимулира производителността. Другият възможен подход е да бъде намалена цената на труда. Това е стъпка, която нито едно правителство не иска да предприеме, но според проф. Шошкич е възможност за възстановяване на конкурентоспособността на икономиката, без да бъде девалвирана валутата.

Ръководителят на Отдел за мониторинг на системния риск в Националната банка на Румъния Флорин Драгу добави, че в момента публичните финанси са поставени под натиск. Затова правителствата трябва внимателно да следят финансовите и фискалните показатели при изпълнението на своите бюджети, тъй като светът все още се бори и с последствията от пандемията на кризата от Ковид-19.

В Румъния и в България инфлацията е над 14 процента, а в Еврозоната тя е 8 на сто, посочи Драгу. Съотношението на дълг към БВП се увеличава с 10 процентни пункта. Румъния е страната с най-високо повишение, докато в България това повишение на държавния дълг е най-малко, допълни той. Салдата в повечето държави се подобряват през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Само Румъния е единствената страна, която е в процедура за прекомерен дефицит в ЕС, но също така има и дефицит по текущата сметка, който превишава границата.

Инфлацията е един от най-големите рискове пред икономиката в момента, каза по-рано главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" България Петя Димитрова, като посочи, че проинфлационната среда ограничава икономическия растеж, създава проблеми за спестяванията на хората и несигурност във веригите на доставки. Според главния изпълнителен директор на "Пощенска банка" редица държави осъзнават, че е време да се върнат към основните си цели, свързани със запазване на ценовата стабилност.