Българево - царство на пъпешите

Село Българево, Димитър Апостолов, БТА
Празникът на пъпеша отбелязват днес в Българево. Стотина са производителите на кехлибарения плод от най-голямото каварненско село, а бостаните им заемат близо 1 500 декара от най-плодородната земя край морето, разказа кметът Георги Георгиев.
Заради богатите хранителни вещества на чернозема и засушливия климат в района на селото се отглеждат едни от най-сладките и ароматни пъпеши в страната. Затова от повече от 30 години бостанджийството заема главно място в поминъка на местното население, а с времето пъпешът се е превърнал в символ на селото.
Днес центърът на Българево ще се изпълни за четвърта поредна година с щандове, където ще бъдат показани всякакви вкусотии, приготвени от пъпеши. Предвиден е конкурс за най-голям и за най-сладък пъпеш, кметството ще отличи най-възрастния и най-младия от пъпешарите, ще има кулинарната част с надяждане, накрая всеки от производителите ще разреже на обща трапеза по няколко плода, за да покаже колко е сладка стоката му.

Празникът е за гостите на Българево; за бостанджиите е делник от 5 сутринта

По думите на кмета Георги Георгиев производителите на пъпеши може да се разделят на дребни земеделци, които сега навлизат в занаята и започват с 4-5 декара. Средните стопани имат повече опит и отглеждат по 10-15 декара, а едрите сеят от 30 до 50 декара бостани. Има няколко души, които гледат над 50 декара, те зареждат зеленчуковите борси в страната и определят изкупната цена в момента.
Пандели Апостолов е в бранша от четири десетилетия и се ползва с името на майстор. Има щанд за продажба зад кметството, част от продукцията продава на борсата във Варна.
"Не изкарвам кой знае колко, но с парите от продажбата допълвам пенсията си от 120 лева и балансирам семейния бюджет", обяснява Пандели Апостолов. Сее 3-4 декара с пъпеши и два
декара с дини. Това лято реколтата закъсняла заради дъждовете с две седмици. На всичко отгоре бостаните били нападнати от плъхове, зайци, че и от гларуси, които съсипали 40 на сто от
продукцията. Сега, заради горещините, пъпешите масово започнали да зреят и нямали обиране. По негови сметки тези дни от Българево потегляли за тържищата по 40 - 50 тона пъпеши.
Изкупували ги прекупвачи на различни места в селото. За едритеплащали една цена, за средните - втора, най-ниско оценявали дребните. Определяли ги обаче "на око", често в техен ущърб, но си траели, защото стоката повече от два дни не издържала. "На третия ден или трябва да я изхвърлиш, или да я харижеш някому", категоричен е земеделският производител.

От два дни пазарите са пренаситени с пъпеши и никой не изкупува реколтата

В края на Българево, на пътя за "Русалка", е разположен най-големият импровизиран пункт за предаване на кехлибарените плодове. На площадка, която дори не е асфалтирана, бостанджиите претоварват от леки коли и авторемаркета продукцията си в хладилни камиони. Всички бързат, защото е нетърпима жега, а стоката трябва да бъде доставена свежа в София, Пловдив, в цялата страна. Прекупвачите броят парите веднага и потеглят, за да дойдат отново на следващия ден.
От два дни пазарите в страната са преситени на пъпеши и никой не изкупува реколтата. Не разбрал за това пенсиониран шофьор, който от три часа очакваше хладилните автомобили. Станал в 5 часа сутринта, натоварил около 300 килограма пъпеши и зачакал някой да му ги вземе. "Чакам още малко и ако изкупвачите не дойдат, изхвърлям всичко на боклука", зарече се разочарованият стопанин. След още три-четири дни щял да "развали" бостана и никога повече да не се захваща с занимания, от които не можел да спечели дори за горивото на автомобила си.
"Така е, когато в Българево няма правила в изкупуването", коментира възрастният човек.
Производителите в селото не са единни, всеки се спасява поотделно, коментират местните. "В Българево няколко пъти правихме опити да създадем едно общо тържище. Да осигурим на производителите място, на което да идват камионите и всеки да си предава продукцията. Не се получи", отбеляза кметът Георги
Георгиев. "Повечето от производителите контактуват с определени търговци, които им изкупуват продукцията от години. Много са пъпешарите, голяма е конкуренцията и всеки гледа да пробие
индивидуално. Сега на различни места в селото се правят импровизирани тържища. На някоя от улиците изкупува продукция един търговец. В началото на селото се настанява втори, в края му - трети, край стадиона четвърти. Идеята беше да съберем всички изкупвачи на едно място и да се знае кой на кого дава продукцията си. Преди години се опитах да обединя пчеларите, тъй
като в Българево има над 1 200 пчелни семейства, но отново срещнах мълчалив отказ, обясни кметът.

Доходен бизнес ли е отглеждането на пъпеши?

"Мисля, че след опитите да се отглежда кимион, чубрица и ким пъпешите се оказаха най-подходящите култури за местните условия", посочи Георгиев. "Земята е богата на хумус, сутрин има много роса, която захранва растенията, през по-голямата част на вегетацията грее слънце. За разлика от динята пъпешът обича слънце. В началото му трябва влага и топлина, за да получи форма и големина, а за да се налее със сладост му е нужно единствено слънце. През тази година дъждовете и реките заляха половин
България, а при нас не падна и капка. Вярно, в началото на лятото пороите повлияха на реколтата и всеки претърпя известни загуби. Градушка удари част от посевите, след това имаше силни
ветрове, но не може да се оплачем, че няма продукция", припомни кметът на Българево.
Според него отглеждането на пъпеши за едни е доходно занимание, за други не чак толкова. Но от хората, които познавал, никой не се е отказал.
"Не знам каква им е печалбата, но по 1 000 - 1 200 лева на декар би трябвало да получават, след като си приспаднат разходите", пресмята той. А те не са малко. Според него един килограм качествено пъпешово семе струва от 700 до 900 лева, купуват се препарати, изграждат се напоителни системи, водата е
скъпа. Сеитбата на разсад, отгледан в парниците, започвала през месец май. След това се засявали семките и на 90-ия ден се очаквала първата реколта. Към 20 юли се появявали ранните пъпеши, а пикът настъпвал в края на август.
"От няколко човека чух закани да изхвърлят продукцията си, защото не могат да я продадат, не вярвам да се стигне до такива крайности", заяви Георги Георгиев.