Българинът & омагьосаният свят на банките

Борис Петков, гост-автор

Това е Пешо. Пешо е съвестен гражданин и действа по правилата. Затова той се сблъсква с бюрокрация и административни спънки и губи време. Пешо се чувства като глупак. Бъди като Пешо…, защото нямаш избор.

С тази реплика на станала популярна в социалната мрежа Фейсбук закачка ще се хвърлим в дълбоките води на реалния, но понякога абсурден свят на институциите, несъвършенствата в работата им и прякото им отражение върху живота на обикновения човек.

Всяка прилика или разлика с действителни лица и банки не е случайна, историята е истинска.

Представете си, че Пешо има дребни кредити към банки, които иска да консолидира и да изтегли по-голям заем за лични нужди. Времето го притиска и той действа бързо. Но не така смятат тези, от които зависи всичко. Не обикновените служители, а вътрешните правила на банките и цялата тромава банкова система, чийто пробойни лъснаха със случая КТБ.

Пешо е посъветван да погаси дължимото в едната банка, за да „няма усложнения“.

Отива честно и почтено на касата и предлага да внесе необходимата сума. Касиерката е ужасена и като ужилена се дърпа: „Не може!“. Оказва се, че трябва да се подаде молба за предсрочно погасяване, която да бъде одобрена на по-високо ниво, след което да бъде осъществено плащането. За да му се издаде удостоверение, че няма задължение към банката, трябва да плати още 45 лв. и да изчака два дни – максималният срок за издаване на тази хартия.

Точно така – хартия! Това е първият сблъсък на нашия герой с бумащината в електронния свят. При положение, че електронно можем да оперираме с пари и дори от телефона си да купим стоки и услуги, електронният свят на банките е силно ограничен до самите тях. Съществуващият Централен кредитен регистър се обновява веднъж месечно и съответно информацията, че някой междувременно е погасил задължения ще бъде видяно от друга банка след месец. Кой разполага с такова време в динамичния свят?

Пешо стиска зъби и действа по правилата.

В уречения ден отива да вземе заветната бележка, тя естествено не е готова и я правят пред него за две минути. Защо бяха платени 45 лева и защо трябваше да се чакат два работни дни (а представете си, че това понякога означава, че се преминава в следваща седмица) остава неясно за трезво мислещия съвременен човек.

Междувременно нещата с големия кредит се придвижват не без някои „хартиени“ препятствия, но все пак успешно. Идва моментът, в който трябва да се рефинансира другото задължение. Сумата е приведена към съответната банка. Но! Тя ще стои там, докато титулярът не заяви, че иска да погаси задължението. Любопитен момент е, че са нужни поне 24 часа, за да отрази системата, че по сметката са постъпили средства. Колкото и съвестен и честен да е гражданинът, през ума му минава, че това е шанс за схема. Той спокойно може да изтегли парите, без да погаси задължението. А представете си, че направи нещо подобно в няколко банки – докато системата се задейства, парите ще са изчезнали, заедно с човека. Сега си представете, че сумите са по-големи. Разбира се, системата „ще се усети“ в един момент и ще се предприемат съответните действия, но с намигване само ще кажем, че не е нужно да си Цветан Василев, за да направиш шашма за милиони. Стига да си малко по-умен и да рискуваш.

Но нашият художествен герой не е такъв.

Той чинно отново действа по правилата. Този път не му искат молба за предсрочно погасяване, но пак трябва да плати за удостоверение, че не дължи нищо – този път 10 лв. за три дни. Следващият смущаващ въпрос е защо се допуска всяка банка да прави буквално каквото си иска на гърба на обикновените хора и безразборно да определя такси и срокове. Отново опираме до несъвършенството на електронно управление, което допуска някакви хартии да се развяват от офис на офис и да се обикаля целия град в набавяне на удостоверения, вместо единна актуална електронна система. Вметка – при някои банки тези документи се вадят само в големите офиси, което допълнително усложнява ситуацията. Вярно е, че банките са частни и държавата не може да се намеси, но тя може да е коректив и да наложи граници и правила, каквито и в момента има, но явно са доста хлабави.

Не по-различно е положението на държавно ниво. В момента е на мода да се говори за open data, отварят се всевъзможни бази данни, включително Търговският регистър е достъпен, но за какво служат те щом липсва синхронизация или е частична между отделните субекти в държавата. Съвременният човек очаква събитията в личния му живот да бъдат отразявани автоматично, а не да тича с хартии в ръка от институция на институция.

Правителството на Република България ще прилага принципите на ефективно управление чрез съкращаване на разходите и оптимизиране на работните процеси чрез съвременни информационни и комуникационни системи. Електронното управление представлява трансформация на държавните структури чрез използването на информационни и комуникационни технологии, насочена изцяло към потребителите.

Това е записано в Стратегията за електронно управление в Република България 2010-2015, изготвен от работна група към МТИТС.

Какво обаче се получава на практика. Малко известен факт е, че няма връзка между съд и ГРАО, например. КАТ и НАП вече изградиха компютърна връзка, но това доведе до куриози шофьори да бъдат приканвани да плащат глоби два пъти – веднъж от данъчните, втори път от полицията.

Съществува Единен портал за електронни административни услуги http://egov.bg/, който наистина е чудесен напредък. За електронните услуги обаче е необходим квалифициран електронен подпис, електронна идентичност или регистрация. И, разбира се, такси!

Могат да бъдат изброени още примери. Или да се зададе въпроса „Кога ще я стигнем Естония?“, която постоянно ни се дава за пример по отношение на електронно управление. Но Пешо, Гошо или Тошо се питат как може да бъде облекчен животът им на съвестни граждани. Незабавно! Защото в крайна сметка е важен малкият човек, ценно е неговото време, работа и финанси. Големите се оправят по друг начин. А някои изобщо не действат по правилата.

Нека новият призив бъде:

„Това е Пешо. Пешо е съвестен гражданин и действа по правилата. Помогни на Пешо да не се чувства като глупак и да има избор“.

P.S. „Спешният” кредит отне на Пешо 3 седмици, при положение, че работното му време не е фиксирано и той успя да се вмести в работното време на банките.

Статистика

Според  данните на БНБ активите на банковата система в края декември 2015 година достигнат стойност от 87,5 млрд.лв. Наблюдава се намаление на дела на необслужваните кредити с вероятност за просрочие над 90 дни и към края на декември той е 15,4% от всички кредити (без тези за банки), което е близо до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г.

През 2015 г. банковата система реализира печалба след данъци в размер на 898 млн. лв. Това е най-голямата печалба, регистрирана през този период на дадена календарна година от 2009 г. насам, въпреки че през декември банките направиха относително високи разходи за обезценки.

Такси за удостоверение за липса на задължения, примери:

ОББ: 50 лв. (100 лв. за ипотечен кредит)

Пощенска банка: 45 лв.

Райфайзенбанк: 30 лв.

SG Експресбанк: 30 лв.

ПИБ: 20 лв.

Инвестбанк: 20 лв.

ДСК: 10 лв.

Уникредит Булбанк: 12 лв.

СИБанк: 5 лв.

Веднъж годишно всеки гражданин има право на безплатна справка от Централния кредитен регистър (ЦКР). Информацията се обновява ежемесечно до 15-20-то число на месеца, следващ отчетния период. В справката от ЦКР се съдържат данни за период от пет години назад за активни и просрочени кредити към всички банки.

Статистиката на БНБ за 2015 година показва, че 28-те банки в страната са получили 80 млн. лв. доход от такси и комисиони, което е увеличение с 1,8% спрямо предходната година. Причина за по-големия приход е увеличаването на някои такси, с което банките компенсираха стесняването на лихвите между кредити и депозити.

България няма почти никаква регулация на таксите в банковия сектор, защото се счита, че това би било недопустима намеса в пазарната икономика. Изключение правят само таксата за предсрочно погасяване и неустойката за просрочие при потребителските заеми, които са регулирани със закон. Затова и повечето банки имат пълна свобода при определянето на размера им.

илюстрация: pixabay.com