Българинът не тегли кредити за бизнес

Едва 7% от кредитите у нас са взети за развитие на бизнес и са свързани с предприемаческа активност. Това показват данните от проучване на Института по социология към БАН за задлъжнялостта на населението.
Проучването сочи още, че 67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително - поддържане на жилището.
Изследването се е провело в периода 8 до 18 юни 2009 г., като са изследвани 1000 пълнолетни лица. 29.7% от тях ползват различни видове кредитни продукти - само заеми имат 5%, а 4.2% имат кредити и заеми. Най-често се използва потребителският кредит - 80.5%, следва кредитната карта - 19.7%, ипотечен кредит - 12.3%, лизинг - 15%, като преобладават задълженията в лева.
Данните ясно показват, че и у нас все по-актуален става животът на кредит. Същевременно обаче българинът има ниска финансова култура. 69.3% не знаят как се кредитират физическите лица, показва изследването на Института.

Част от анкетираните искат държавата да се намеси в отношенията кредитор-длъжник и да контролира лихвените нива по кредитите. 60% от изследваните посочват, че условията за отпускане на кредити от банките са тежки и според тях финансовите институции трябва да помислят за облекчаване на процедурите. Най-сериозните възражения са срещу размера на лихвите. 78.1% от анкетираните смятат, че лихвите са много високи и искат те да са в рамките на 5-6%.

Всеки четвърти кредит е на стойност между 5000 и 10 000 лв., други 23% от кредитите са на стойност от 2500 до 5000 лв., 16% са до 1000 лв., а 12% са от 1000 до 2500 лв. Огромна част от кредитите са теглени от домакинства, които са с нисък доход - до 600 лв.

Изследването показва, че хората обедняват, каза ст.н.с. Духомир Минев. По думите му  20% от населението в България е бедно и 20% от населението използва кредити, за да задоволява битови човешки потребности, които са задължителни за оцеляване.

Според цитирани от него данни, кризата в страната е започнала още през 2007 г. За политиците кризата стана криза, когато засегна банковата система, но за населението тя е била факт много преди това, посочи Минев. Според него конкуренцията между банките е на ниво и няма нужда от намеса нито на правителството, нито на БНБ.