Българинът ставал по-богат с 800 млн.лв. през Q3

Финансовото богатство на българските граждани се увеличава с 800 млн. лева спрямо второ тримесечие и достигат 34.3 млрд. лв. през третото тримесечие на годината.  Това показва докладът на Industry Watch “Лични активи в България, четвърто тримесечие 2009 г. “
Растежът на финансовото богатство обаче се забавя до 2% годишно, но остава положителен въпреки нарастващото влияние на кризата в България. Нетното финансово богатство, отчитащо и задлъжнялостта на населението, расте с 3.5% спрямо година по-рано, отчасти и поради забавянето на банковото кредитиране.


Причина за забавянето на растежа е стагнацията на пазара на труда, изразяваща се в намаляващи доходи и нарастваща безработица. Очакванията са, че безработицата вероятно ще продължи да се увеличава и през 2010 г. Въпреки това съществуват и фактори, които стимулират растежа на богатството. По време на криза домакинствата спестяват, за да могат да посрещнат евентуална загуба на работно място или намаляване на доходите. Принос за увеличената склонност към спестяване има и високата доходност, която вложителите получават срещу своите депозити в банка. Лихвите по депозити със срок една година достигат 8% годишно. Цените на някои потребителски стоки и на повечето инвестиционни активи (жилища, акции) се понижиха значително, което допълнително мотивира домакинствата да отлагат покупките на дълготрайни активи във времето.

Българите продължават да избягват рисковите инвестиции като акции и вложения във взаимни фондове, смятат от Industry Watch. Хората предпочитат вложенията в нискорискови активи като депозити и пари брой, които представляват почти 90% от финансовото богатство на населението. Съхраняването на спестяванията е важно, защото осигурява буфер срещу евентуално задълбочаване на кризата в реалния сектор през 2010 г., което би могло допълнително да влоши състоянието на домакинските бюджети. Успокояващ е фактът, че задлъжнялостта на домакинствата в България е все още близо два пъти по-ниска в сравнение със страните от еврозоната.

Стойността на градските жилища, притежавани от домакинствата, намалява с 6 млрд. лева за тримесечие, достигайки 105 млрд. лева към септември 2009 г. По този начин съвкупното богатство на домакинствата (финансово и жилищно) се свива съществено - до 139 млрд. лева. през третото тримесечие на 2009 г.

Темпът на понижение както на офертните, така и на пазарните цени на жилищата постепенно се забавя. Варна e градът с най-скъпи жилища, като разликата между жилищните цени в морската столица и София продължава да се разширява. Най-значим спад от 28% годишно е отчетен при едностайните луксозни апартаменти, които са по-чувствителни към промени в бизнес цикъла. Противно на очакванията на някои анализатори кризата доведе до свиване на разликите между цените на апартаментите във високия и ниския ценови сегмент.

Покупателната сила на средната заплата, измерена в жилищна площ, се повишава с 55% за последните 12 месеца - до нива характерни за 2004 г. Нещо повече, наемите се понижават много по-слабо в сравнение с цените, което увеличава привлекателността на инвестицията в жилище с цел последващо отдаване под наем.

В случай че банковото кредитиране продължи да се забавя с темповете от последните 3 месеца, а притокът на външни капитали остане слаб, може да очакваме жилищните цени да се понижат допълнително с до 10% в началото на 2010 г.